Агата Кристи - Последният сеанс

Тя пристъпи една крачка напред.

— За бога, мадам, овладейте се — извика Раул. Сега вече наистина се уплаши.

— Веднага седнете.

— Мъничка моя, трябва да я докосна.

— Мадам, заповядвам ви да седнете!

Той се заизвива отчаяно да се отвърже, но мадам Екс беше свършила работата си безупречно; беше безпомощен. Обзе го ужасяващото чувство за надвиснала беда.

— В името на бога, мадам, седнете! — изкрещя той. — Спомнете си, че има медиум.

Мадам Екс не му обърна внимание. Беше преобразена. По лицето й бяха изписани ясно възторг и възхищение. Протегнатата й ръка докосна малката фигура, която стоеше в отвора между завесите. От медиума се дочу страхотно стенание.

— Господи! — извика Раул. — Господи! Това е ужасно. Медиумът.

Мадам Екс се обърна към него с груб смях.

— Хич не ме интересува вашият медиум! — извика тя. — Искам си детето!

— Вие сте луда!

— Детето ми, казвам ви. Моето! Собственото! Моята плът и кръв! Моето мъничко дете, дошло от мъртвите, живо и здраво.

Раул отвори уста, но думи не излязоха. Каква ужасна жена! Безмилостна, дива, погълната от собствената си страст. Устните на малката се разтвориха и за трети път проехтя думичката „Мамо!“.

— Ела, малката ми — извика мадам Екс.

С рязко движение тя сграбчи детето в обятията си. Откъм завесата долетя протяжен писък на безкрайна мъка.

— Симон! — извика Раул. — Симон!

Той почти не осъзна как мадам Екс се втурна покрай него, отключи вратата и се отдалечи към стълбата.

Иззад завесата все още долиташе ужасяващият висок протяжен писък — такъв писък Раул никога не беше чувал. Постепенно той замря в някакъв страховит гърлен клокот. А миг след това се чу как тялото падна.

Раул полагаше нечовешки усилия да се освободи от въжетата. Съвсем обезумял, най-накрая постигна невъзможното, с всичка сила скъсвайки въжето. И докато се мъчеше да се изправи на крака, в стаята се втурна Елиз с вик „Мадам!“.

— Симон! — изкрещя Раул.

Двамата се спуснаха да разтворят завесите. Раул отстъпи поразен.

— Господи! — промълви той. — Алено, всичко е алено.

Зад него прозвуча гласът на Елиз, сипкав и разтреперан.

— Значи мадам е мъртва. Свърши. Но кажете, мосю, какво се случи? Защо мадам се е сгърчила така. Защо се е смалила наполовина? Какво се е случило тук?

— Не зная — каза Раул. Гласът му се извиси до писък. — Не зная. Не зная. Но мисля, че обезумявам. Симон! Симон!

© 1933 Агата Кристи

© 1991 Юлия Бучкова-Малеева, превод от английски

Agatha Christie

The Last Seance, 1933

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

Агата Кристи. Чудовището на смъртта (Сборник разкази)

ИК „Пейо К. Яворов“

Agatha Christie. The Hound of Death. 1933

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4641]

Последна редакция: 2007-12-28 17:20:00