Агата Кристи - Последният сеанс

Мадам Екс го слушаше внимателно.

— Много занимателно, мосю. Кажете ми, няма ли да настъпи денят, когато материализацията ще се усъвършенства така, че да е способна да се отдели от своя родител медиума?

— Това е в сферата на фантазията, мадам.

Тя настоя.

— Но като гледам фактите, не е невъзможно.

— Днес е съвсем невъзможно.

— Но може би в бъдеще?

От отговора го спаси Симон, която в този момент влезе. Изглеждаше отпусната и бледа, но очевидно бе овладяла напълно себе си. Пристъпи напред и се ръкува с мадам Екс, макар Раул да забеляза лекото потръпване, което премина през нея, докато се ръкуваше.

— Съжалявам, мадам, да чуя, че сте неразположена — заяви мадам Екс.

— Няма нищо — отвърна отривисто Симон. — Да започваме ли?

Тя отиде до нишата и седна в креслото. Ненадейно и Раул усети как покрай него минава някаква вълна на уплаха.

— Днес не си достатъчно силна — извика той. — По-добре да отложим сеанса. Мадам Екс ще ни разбере.

— Мосю!

Мадам Екс се надигна възмутена.

— Да, да, по-добре да го отложим, наложително е.

— Мадам Симон ми обеща един последен сеанс.

— Така е — съгласи се тихо Симон. — И съм готова да изпълня обещанието си.

— Държа на това, мадам — каза другата жена.

— Не бих нарушила обещанието си — каза студено Симон. — Не се бой, Раул — добави тя нежно, — в края на краищата това е за последен път — за последен път, слава богу.

Тя направи знак и Раул спусна тежките черни завеси пред нишата. Той дръпна и завесите на прозорците и в стаята настъпи полумрак. После посочи един стол на мадам Екс и понечи да седне на другия. Мадам Екс обаче се бавеше.

— Ще ме извините, мосю, но нали разбирате, имам абсолютна вяра във вашата почтеност и в тази на мадам Симон. Въпреки това, за да бъдат данните ми още по-ценни, си позволих да донеса това. И тя извади от чантата си тънко въже.

— Мадам! — извика Раул. — Вие ни обиждате!

— Предпазна мярка.

— Повтарям, това е обида!

— Не разбирам защо възразявате, мосю — каза студено мадам Екс. — Ако не сте мошеници, няма от какво да се страхувате.

Раул се изсмя презрително.

— Мога да ви уверя, че няма от какво да се страхувам, мадам. Ако искате, завържете и ръцете, и краката ми.

Думите му не произведоха ефекта, на който се надяваше, защото мадам Екс просто измърмори равнодушно:

— Благодаря, мосю — и пристъпи към него с навитото въже.

Изведнъж Симон нададе вик иззад завесата.

— Не, не, Раул, не й позволявай да го стори.

Мадам Екс се изсмя подигравателно.

— Мадам се страхува — отбеляза тя саркастично.

— Да, страхувам се.

— Помни какво говориш, Симон — извика Раул. — Мадам Екс вероятно има впечатление, че сме шарлатани.

— Трябва да съм сигурна — каза мрачно мадам Екс. Тя се зае методично със задачата си и върза здраво Раул за стола.

— Мога да ви поздравя за възлите, мадам — забеляза той иронично, когато тя свърши. — Сега доволна ли сте?

Мадам Екс не отговори. Тя огледа ламперията на стените в стаята. После заключи вратата, която водеше към хола, извади ключа и се върна на стола си.

— Сега — заяви тя с неописуем глас — съм готова. Минутите минаваха. Иззад завесата гласът на Симон ставаше все по-хрипкав и хъркащ. После замря напълно, за да бъде последван от няколко стенания. Отново настъпи за малко тишина, нарушена от внезапното разтърсване на дайрето. Рогът от масата се вдигна и падна с трясък на земята. Чу се ироничен смях. Завесите пред нишата бяха леко разтворени и фигурата на медиума едва се виждаше през процепа, с глава отпусната върху гърдите. Изведнъж мадам Екс рязко пое дъх. Лентовидна струя мъгла се проточваше от устата на медиума. Тя се сгъсти и постепенно започна да се оформя в някаква фигура, фигурата на малко дете.

— Амели! Малката ми Амели!

Пресипналият шепот идваше от мадам Екс. Мъглявата фигура се сгъстяваше все повече. Раул се взираше почти невярващ. Толкова успешна материализация досега не се беше получавала. А това наистина си беше дете, от истинска плът и кръв, и стоеше пред тях.

— Мамо!

Беззвучният детски гласен, заговори.

— Дете мое! — извика мадам Екс. — Дете мое! Тя се надигна от стола си.

— Внимавайте, мадам — извика предупредително Раул.

Материализацията пристъпи нерешително през завесата. Беше дете. То застана там с протегнати ръце.

— Мамо!

— Ах! — извика мадам Екс.

И отново се надигна от стола си.

— Мадам — извика изплашен Раул, — медиумът.

— Трябва да я пипна — прекъсна го прегракнало мадам Екс.