Агата Кристи - Радио

— Преди всичко избягвайте тревоги и вълнения — каза д-р Мейнъл с присъщия на лекарите успокояващ тон.

Госпожа Хартър, както често се случва с хора, свикнали да слушат тези утешителни, но без особено значение думи, го погледна no-скоро с недоверие, отколкото с облекчение.

— Известна сърдечна слабост — продължи докторът непринудено, — но нищо опасно. Уверявам ви. Въпреки това — добави той — ще бъде по-добре да ви инсталират асансьор. Е? Какво ще кажете?

Госпожа Хартър го погледна обезпокоена.

Д-р Мейнъл, напротив, изглеждаше доволен от себе си. Причината да предпочита богатите пациенти пред бедните се състоеше в това, че така, с помощта на въображението си, можеше да препоръчва най-различни средства за техните страдания.

— Да, асансьор — заяви д-р Мейнъл, като се опитваше да измисли нещо още по-смайващо и безрезултатно. — Така ще избегнем всяко прекалено усилие. Ежедневни разходки при хубаво време, но да се избягват стръмните места. И най-важното — добави въодушевено той, — най-разнообразни умствени развлечения. Не мислете за здравето си.

С племенника на старата дама, Чарлз Риджуей, докторът бе малко по-изчерпателен.

— Не искам да ме разбирате погрешно — каза той. Вашата леля може да живее още дълго и навярно ще живее. Но само една силна тревога или малко по-голямо усилие биха попречили на това. — Той щракна с пръсти. — Тя трябва да води извънредно спокоен живот. Никакво напрягане. Никаква преумора. И, разбира се, не бива да й позволявате да размишлява. Трябва да й се осигурят забавления и разнообразни занимания.

— Разнообразни занимания — замислено каза Чарлз Риджуей.

Чарлз беше сериозен младеж, който вярваше, че може да изяви собствените си наклонности винаги, когато имаше възможност за това.

Същата вечер той предложи да се инсталира радиоапарат.

Госпожа Хартър, сериозно разтревожена от идеята за асансьора, се смути и отказа. Чарлз прояви красноречие и убедителност.

— Не мога да кажа, че ми допадат тези новоизмислени придобивки — натъжено продума госпожа Хартър. — Вълните, разбираш ли, електрическите вълни. Могат да ми навредят.

С тон на превъзходство, но съвсем внимателно Чарлз й обясни, че тя напразно се тревожи.

Госпожа Хартър, чиито познания по въпроса бяха съвсем повърхностни, но която държеше на собственото си мнение, не се остави да бъде убедена.

— Това електричество — плахо мърмореше тя. — Можеш да казваш каквото искаш, но на някои хора електрическият ток действа наистина зле. Аз например винаги имам ужасно главоболие преди буря. Зная си аз.

И поклати авторитетно глава.

Чарлз беше търпелив младеж. И много упорит.

— Скъпа моя лельо Мери — каза той, — нека да ти обясня някои неща.

Беше донякъде специалист по въпроса. И сега изнесе почти цяла лекция; утъпквайки пътя към целта си, той разказваше за разни видове радиолампи, за високи и ниски честоти, за усилватели и кондензатори.

Госпожа Хартър, потънала в море от неразбираеми думи, се предаде.

— Разбира се, Чарлз — промълви тя, — ако ти действително мислиш.

— Скъпа лельо Мери — продължи той ентусиазирано, — ти имаш нужда точно от такова нещо. Радиото няма да ти позволява да скучаеш.

Асансьорът, препоръчан от д-р Мейнъл, бе инсталиран наскоро след това и разстрои почти до смърт госпожа Хартър, защото и тя като мнозина възрастни жени имаше някаква вкоренена неприязън към непознати мъже в къщата си. Подозираше ги всички до един в непочтени намерения спрямо старите сребърни сервизи.

След асансьора пристигна и радиото. Оставиха госпожа Хартър да разгледа противния й предмет: голяма, тромава на вид кутия с копчета отпред.

Чарлз изразходва целия си ентусиазъм, за да я помири с апарата.

Младежът бе в своето амплоа: въртеше копчетата и през всичкото време сладкодумно нареждаше.

Госпожа Хартър седеше търпелива и почтителна в дълбокото кресло, твърдо убедена, че тези неотдавна изобретени нововъведения си бяха абсолютни безсмислици.

— Чуваш ли, лельо Мери, това е Берлин, изумително, нали? Чуваш ли говорителя?

— Освен бръмчене и тракане не чувам нищо друго — каза госпожа Хартър.

Чарлз продължи да върти копчетата.

— Брюксел — съобщи той въодушевено.

— Наистина? — запита госпожа Хартър с едва забележим интерес.

Чарлз отново завъртя копчетата и в стаята проехтя неземен вой.

— А сега навярно сме в някой кучкарник — заяви госпожа Хартър, на която не липсваше известно чувство за хумор въпреки възрастта.