Леки стъпки пред вратата-леки стъпки, които постепенно заглъхнаха. После вратата тихо се отвори докрай.
Олюлявайки се, госпожа Хартър с мъка се изправи на крака; очите й се спряха на отворената врата, нещо се плъзна от ръцете й, полетя и падна върху решетката в камината.
Тя издаде задавен вик, който замря още в гърлото й. В неясната светлина на вратата стоеше позната фигура с кестенява брада и бакенбарди и старомодно викторианско палто.
ПАТРИК БЕ ДОШЪЛ ЗА НЕЯ!
Сърцето й подскочи ужасено и спря. Тя се свлече на пода всред куп дрехи.
Час по-късно Елизабет я намери на същото място.
Веднага повикаха д-р Мейнъл, а когато се обадиха на Чарлз, той набързо се върна от партията бридж. Но нищо не можеше да се направи. Вече никой на този свят не можеше да й помогне.
Чак след два дена Елизабет си спомни за бележката, която й бе дала нейната господарка. Д-р Мейнъл я прочете с голям интерес и я показа на Чарлз Риджуей.
— Много сериозно съвпадение — каза той. — Очевидно вашата леля е имала халюцинации относно гласа на покойния си съпруг. Навярно напрежението на нервите й е стигнало до такава точка, че възбудата се е оказала фатална и когато е дошъл указаният час, тя е умряла от сърдечен удар.
— Самовнушение? — запита Чарлз.
— Нещо от тоя род. Резултатите от аутопсията ще ви бъдат представени колкото е възможно по-скоро, въпреки че лично аз нямам никакви съмнения по въпроса.
При създалите се обстоятелства една аутопсия беше желателна, макар и само формална.
Чарлз кимна н знак на съгласие.
Предишната нощ, когато прислугата си бе легнала, той беше отстранил жицата, прекарана от задната част на радиоапарата до неговата спалня на горния етаж. Нощта бе твърде хладна и той предварително помоли Елизабет да напали камината в неговата стая; там бе изгорил кестенявата брада и бакенбарди. Викторианските дрехи на покойния си чичо постави във вмирисания на камфор сандък на тавана.
Така както се очертаваха нещата, той се намираше в пълна безопасност. Неговият план, неясните рамки, на който за първи път се оформиха в главата му, когато д-р Мейнъл бе споменал, че при необходимите грижи леля му може да живее още дълги години, възхитително бе успял. Внезапен сърдечен удар, каза д-р Мейнъл. Чарлз, този предан младеж, любимец на старите дами, се усмихна наум.
Когато докторът си отиде, Чарлз се зае със задълженията си почти механически. Трябваше да се уредят някои последни подробности във връзка с погребението. Роднините, идващи отдалеч, трябваше да имат необходимите удобства. Някои от тях щеше да настани и за през нощта. Чарлз се справи с всичко това бързо и методично под акомпанимента на собствените си размишления.
ЧИСТА РАБОТА! И това тегло падна! Никой, а най-малко мъртвата му леля, не знаеше в какво гибелно затруднение бе изпаднал Чарлз. Делата му, умело прикривани от очите на хората, го теглеха към действителността винаги когато пред него се изпречеше сянката на затвора.
Ако за няколко месеца не успееше да събере една значителна сума пари, гибелта и разорението щяха да го погледнат право в лицето. Сега всичко бе наред. Чарлз се усмихна на себе си. Благодарение на да, всъщност това бе една най-обикновена малка шега нямаше нищо престъпно в ТОВА — а той бе спасен. Сега бе станал много богат. Не изпитваше никакви съмнения по въпроса, тъй като госпожа Хартър никога не беше крила намеренията си.
И като в унисон с неговите мисли през вратата надникна Елизабет, която съобщи, че господин Хопкинсън е пристигнал и желае да го види.
Точно навреме, помисли Чарлз. Потискайки желанието си да изсвири с уста, той придаде на лицето си подходящ за случая сериозен вид и се отправи към библиотеката. Там поздрави изключително акуратния възрастен джентълмен, който вече четвърт век бе юридически съветник на покойната госпожа Хартър.
В отговор на поканата на Чарлз адвокатът седна и като се изкашля сухо, започна да разисква деловите въпроси.
— Не можах да разбера напълно вашето писмо до мен, господин Риджуей. Вие навярно сте останали с впечатление, че завещанието на покойната госпожа Хартър се съхранява от нас?
Чарлз го погледна вторачено.
— Но, разбира се чувал съм леля си да казва това.
— Точно така, точно така. То беше съхранявано от нас.
— Беше?
— Да, правилно ме чухте. Госпожа Хартър ни писа да й изпратим завещанието миналия вторник.
Чувство на безпокойство се прокрадна у Чарлз. Усети далечно предчувствие за нещо неприятно.
Читать дальше