Агата Кристи: Съдружници срещу престъплението

— Боже господи! — изръмжа Томи. — А той се е изпарил.

— Още не се знае — отвърна бързо Картър. — Не забравяйте, че всички изходи са наблюдавани.

— Те очакват да видят мъж и младо момиче. А не медицинска сестра и инвалид. Сигурно вече са напуснали хотела.

След кратко разследване случаят се оказа точно такъв. Сестрата и пациентът отпътували с такси преди около пет минути.

— Вижте, Бересфорд — започна мистър Картър, — за Бога, стегнете се! Знаете, че няма да оставя камък върху камък, но ще открия това момиче. Веднага се връщам в кабинета си. След по-малко от пет минути всички наши хора ще бъдат на крак. Ще ги намерим.

— Вярвате ли, сър? Онзи руски дявол наистина си го бива. Вижте само как ни преметна. Но знам, че ще направите всичко възможно. Само… се моля да не е твърде късно. Лошо ни се пише.

Той напусна хотел „Блиц“ и тръгна като сляп по улицата, без да е сигурен къде отива. Чувстваше се напълно парализиран. Къде да търси? Какво да прави?

Отиде в Грийн Парк и се отпусна на една пейка. Не забеляза как някой друг седна на противоположния край. Доста се стресна, когато чу добре познат глас.

— Ако нямате нищо против, сър, мога ли да си позволя дързостта…

Томи вдигна очи.

— Здравей, Албърт — изрече едва-едва той.

— Знам всичко, сър… но не го вземайте толкова навътре.

— Да не го вземам навътре ли? — изсмя се Томи. — Лесно ти е да го кажеш.

— О, но помислете само, сър. „Блестящите детективи на Блънт!“ Никога не са се проваляли. И, ако ме извините, ще ви кажа, че дочух какво си говорихте с госпожата тази сутрин. Мосю Поаро и малките му сиви клетки. Е, сър, защо не използувате вашите малки сиви клетки и не помислите какво може да се направи?

— По-лесно е човек да използува сивите си клетки в книгите, отколкото на практика, момчето ми.

— Е, така или иначе, не вярвам някой да може да се справи с госпожата — рече убедително Албърт. — Знаете ли, сър, тя е като онези гумени кокали, които се купуват за малките кученца. Гарантирано неразрушима.

— Албърт, опитваш се да ме успокоиш — скара му се Томи.

— Тогава, сър, защо не използвате сивите си клетки?

— Настойчив младеж си ти, Албърт. Досега доста добре се справяхме, като се правехме на глупаци. Ще опитаме пак. Да подредим фактите ясно и методично. Точно в два и десет нашият човек влиза в асансьора. След пет минути говорим с човека от асансьора. Като чуваме какво казва, също се качваме на третия етаж. Да кажем, към два и деветнадесет минути влизаме в апартамента на мисис Ван Снайдер. А сега какво ни поразява?

Настъпи пауза. Никой не беше поразен от забележителни факти.

— В стаята нямаше ли някакъв голям куфар? — попита Албърт с внезапно светнали очи.

— Mon ami, ти нямаш понятие от психологията на една американка, току-що завърнала се от Париж — рече Томи. — Бих казал, че в стаята имаше поне деветнадесет огромни куфара.

— Искам да кажа, че куфарът е нещо подходящо, ако имаш труп, от който искаш да се отървеш. Не че дори за момент бих предположил, че е мъртва.

— Претърсихме единствения, достатъчно голям да побере човек. Какъв е следващият факт в хронологична последователност?

— Пропуснахте един. Когато госпожата и онзи човек, преоблечен като медицинска сестра, са минали покрай келнера в коридора.

— Трябва да е било точно преди да се качим с асансьора — предположи Томи. — Сигурно за малко не сме се срещнали лице в лице. Доста бързо е станало. Аз… — Той замълча.

— Какво има, сър?

— Тихо, mon ami. Имам една малка идея. Колосална, изумителна! На Еркюл Поаро рано или късно му хрумват такива. Но ако е така… ако е така… Боже господи, надявам се да стигна навреме.

Той хукна през парка. Албърт тичаше по петите му, питайки задъхано:

— Какво става, сър? Нищо не разбирам.

— Всичко е наред — отвърна Томи. — Естествено, че няма да разбираш. Хейстингс никога не е разбирал. Ако сивите ти клетки не бяха от доста по-низш вид в сравнение с моите, как мислиш, че щях да се забавлявам от тази игра? Говоря глупости, но не ми обръщай внимание. Добро момче си ти, Албърт. Знаеш колко струва Тапънс. Колкото дузина такива като нас с теб.

Томи влетя отново в „Блиц“. Забеляза Евънс и го дръпна настрана с няколко бързи думи. Двамата мъже влязоха в асансьора заедно с Албърт.

— На третия етаж — изкомандва Томи.

Спряха пред вратата на стая 318. Евънс извади шперца си и отново го използва. Без нито една предупредителна дума те нахлуха право в спалнята на мисис Ван Снайдер. Дамата още лежеше на леглото, но вече облечена в елегантен пеньоар. Тя изненадано се вторачи в тях.