Агата Кристи: Съдружници срещу престъплението

— Нали това ви казвам? О! Направо полудявах да го гледам как изчезва, а аз не мога да помръдна и да направя каквото и да било.

— Да изчезва ли? — прекъсна я остро прекъсна мистър Картър. — Откъде?

— През онази врата. — Тя посочи към отсрещната стена. — С него имаше едно момиче, но изглеждаше някак отпусната, като че ли и тя беше вдишала от същото лекарство.

Картър погледна помощника си въпросително.

— Води към съседния апартамент, сър. Но двойните врати… би трябвало да са заключени и от двете страни.

Мистър Картър внимателно огледа вратата. После се изправи и се обърна към леглото.

— Мисис Ван Снайдер — каза тихо той, — още ли държите на твърдението си, че мъжът е излязъл оттук?

— Ами да, точно оттам. Защо да не го направи?

— Защото вратата случайно е заключена от тази страна — отвърна строго мистър Картър. Докато говореше, барабанеше с пръсти по дръжката.

На лицето на мисис Ван Снайдер се появи крайно изумено изражение.

— Не може да е излязъл оттук, освен ако някой не е заключил вратата след него — продължи мистър Картър

Той се обърна към Евънс, който тъкмо влизаше.

— Сигурен ли сте, че не са някъде в апартамента? Има ли други междинни врати?

— Не, сър, напълно съм сигурен.

Картър се огледа на всички страни из стаята. Отвори големия вграден гардероб, погледна под леглото, в камината и зад всички завеси. Накрая, осенен от внезапна идея, без да обръща внимание на острите протести на мисис Ван Снайдер, отвори огромния куфар и бързо зарови из съдържанието му.

Изведнъж Томи, който оглеждаше междинната врата, възкликна:

— Елате, сър! Погледнете това. Наистина са излезли оттук.

Резето беше много ловко прерязано толкова близо до ключалката, че пролуката беше едва забележима.

— Вратата не може да се отвори, защото е заключена от другата страна — обясни Томи.

След още една минута бяха отново в коридора и келнерът отваряше вратата на съседния апартамент с шперца си. Апартаментът не беше нает. Когато стигнаха до междинната врата, видяха, че е затворена по същия начин. Резето беше прерязано и вратата беше заключена, като ключът беше махнат. Но никъде в този апартамент нямаше и следа от Тапънс или светлобрадия руснак. Нямаше и друга междинна врата, само тази към коридора.

— Но аз щях да ги видя да излизат — запротестира келнерът. — Няма начин да не ги видя. Мога да се закълна, че не са излизали.

— По дяволите! — изруга Томи. — Не може да са се разтворили във въздуха!

Картър се опита да се успокои. Мозъкът му напрегнато работеше.

— Обадете се долу и открийте кой последен е обитавал този апартамент и кога.

Евънс, който беше дошъл с тях и беше оставил Клайдсли на пост в съседния апартамент, се подчини. След малко вдигна глава от телефона.

— Един млад французин-инвалид, господин Пол де Варез. С него е имало медицинска сестра. Заминали са тази сутрин.

Другия човек от Сикрет Сървис нададе вик. Беше станал смъртно блед.

— Момчето-инвалид… медицинската сестра — заекна той. — Аз… те ме подминаха в коридора. Изобщо не си помислих… толкова често ги бях виждал преди.

— Сигурен ли сте, че бяха същите? — извика мистър Картър. — Сигурен ли сте? Добре ли ги огледахте?

Човекът поклати глава.

— Хвърлих им бегъл поглед. Разбирате ли, оглеждах се за другите, мъжа с руса брада и момичето.

— Разбира се! — изръмжа мистър Картър. — Точно на това са разчитали.

С внезапно възклицание Томи се наведе и измъкна нещо изпод дивана. Беше малко черно вързопче. Той го развърза и оттам изпаднаха няколко неща. Бяха увити в дългото черно палто, което Тапънс беше облякла този ден. Вътре бяха роклята й, шапката й и една дълга руса брада.

— Сега всичко е ясно! — рече горчиво той. — Хванали са я! Хванали са Тапънс. Този руски дявол ни се изплъзна. Медицинската сестра и момчето са били съучастници. Отседнали са тук за ден-два, за да свикнат хората в хотела с присъствието им. Онзи човек сигурно е разбрал по време на обяда, че е попаднал в капан и е решил да изпълни плана си. Вероятно е разчитал съседната стая да е празна, както когато е подготвил всичко. Така или иначе, успял е да накара и жената в съседната стая и Тапънс да млъкнат. Довел я е тук, преоблякъл я е в момчешки дрехи, променил е собствената си външност и хладнокръвно е излязъл. Дрехите са били скрити предварително. Само не разбирам как е успял да се справи със съпротивата на Тапънс.

— А аз разбирам — обади се мистър Картър. Той вдигна от килима нещо малко, което блестеше. — Това е парче от игла за подкожни инжекции. Била е упоена.