Агата Кристи: Съдружници срещу престъплението

— Напълно — отвърна Тапънс. — Сега си великият Еркюл Поаро.

— Точно така. Без мустаци, но с множество малки сиви клетки.

— Имам чувството, че точно това приключение ще се нарича „Триумфът на Хейстингс“ — рече Тапънс.

— В никакъв случай — възрази Томи. — Няма да стане. Щом веднъж си приятелят-идиот, винаги си оставаш такъв. В тази работа си има етикет. Между другото, mon ami, не можеш ли да срешеш косата си на път в средата, а не отстрани? Настоящата ти фризура е асиметрична и изглеждаш ужасно.

От бюрото на Томи се чу остър звън. Той отговори на сигнала и Албърт се появи, понесъл визитна картичка.

— Принц Владировски — прочете тихо Томи. После погледна Тапънс. — Чудя се… Доведи го, Албърт.

Влезлият мъж беше със среден ръст, добро телосложение и светла брада. Изглеждаше около тридесет и пет годишен.

— Мистър Блънт? — попита той. Английският му беше съвършен. — Получих много добри препоръки за вас. Ще се заемете ли с един случай?

— Ако ми дадете подробностите…

— Разбира се. Става дума за дъщерята на един мой приятел. Шестнадесетгодишно момиче. Бихме искали да избегнем скандала… нали разбирате.

— Драги господине, тази фирма работи успешно от шестнадесет години благодарение на изключителната ни дискретност — увери го Томи.

Стори му се, че в очите на непознатия внезапно проблесна искра. Но изчезна много бързо.

— Доколкото знам, имате филиали от другата страна на Ламанша?

— О, да. Всъщност самият аз бях в Берлин на 13-ти миналия месец — натъртено рече той.

— В такъв случай — продължи непознатият — едва ли е необходимо да продължаваме малката ни игра. Дъщерята на приятеля ми спокойно може да бъде оставена на мира. Знаете кой съм. Виждам, че сте бил предупреден за идването ми.

Той кимна по посока на календара на стената.

— Точно така — потвърди Томи.

— Мои приятели… Дойдох тук да разследвам нещата. Какво се случи?

— Предателство — произнесе Тапънс, неспособна да мълчи повече.

Руснакът прехвърли вниманието си върху нея и вдигна вежди.

— Аха, така значи. Така си и помислих. Сергей ли беше?

— Така мислим ние — отвърна Тапънс, без да се изчерви.

— Не бих се изненадал. Но самите вие не сте ли под подозрение?

— Не мисля. Занимаваме се с доста действителни случаи като истински детективи — обясни Томи.

Руснакът кимна.

— Мъдро. Все пак мисля, че ще е по-добре да не идвам повече тук. В момента съм отседнал в „Блиц“. Ще взема Мариса… предполагам, че това е Мариса?

Тапънс кимна.

— Как е известна тук?

— О, като мис Робинсън.

— Много добре, мис Робинсън. Вие ще се върнете с мен в „Блиц“ и ще обядваме там. Ще се срещнем всички в главната квартира в три часа. Ясно ли е? — Той погледна Томи.

— Напълно ясно — отвърна Томи, чудейки се къде, по дяволите, може да е главната квартира.

Но се досети, че е същата главна квартира, която мистър Картър толкова искаше да открие.

Тапънс се изправи и облече дългото си черно палто с яка от леопардова кожа. После скромно заяви, че е готова да придружи принца.

Излязоха заедно, а Томи беше изоставен в плен на противоречиви чувства.

Ами ако нещо не беше наред с диктофона? Ако тайнствената медицинска сестра по някакъв начин беше научила за монтирането му и го беше обезвредила?

Той сграбчи телефона и набра един номер. След моментна пауза чу един добре познат глас.

— Нещата вървят според плана. Елате веднага в „Блиц“.

След пет минути Томи и мистър Картър се срещнаха в Палмовия двор в „Блиц“. Мистър Картър се държеше решително и окуражаващо.

— Прекрасно сте се справили. Принцът и младата дама обядват в ресторанта. Имам двама свои хора сред келнерите. Дали подозира нещо или не, не знам, но всъщност съм доста сигурен, че не подозира. Така или иначе ни е вързан в кърпа. Горе има двама души на пост, за да наблюдават апартамента му, а отвън — други, готови да ги последват, където и да отидат. Не се тревожете за жена си. Тя ще бъде наблюдавана през цялото време. Няма да поема никакви рискове.

От време на време някой от хората на Сикрет Сървис ги осведомяваше как вървят нещата. Първия път беше келнерът, който взе поръчките им за коктейли. Втория път беше модерно облечен млад мъж с безгрижно изражение.

— Излизат — обяви мистър Картър. — Ще се скрием зад онази колона, в случай че седнат тук, но мисля, че той ще я заведе горе в апартамента си. О, да! Така си и помислих.

От удобния си пост Томи видя руснака и Тапънс да пресичат залата и да влизат в асансьора.