Агата Кристи: Съдружници срещу престъплението

— Мила Тапънс — разнежи се Томи.

— Мили Томи — отвърна тя. — Колко ужасно сантиментални ставаме.

— Коледа е само веднъж в годината — заяви важно Томи. — Така са казвали пра-прабабите ни и според мен в това все още има много истина.

— Скъпи мой, скъпи мой! — възкликна Тапънс и размаха една добре напоена с масло кифличка.

Томи я погледна. След минута-две широка усмивка се разпростря върху лицето му и той промърмори:

— Наистина трябва много да внимаваме.

— Точно така! — каза радостно Тапънс. — Позна. Аз съм прочутият доктор Форчън, а ти си инспектор Бел.

— Защо ти да си Реджиналд Форчън?

— Е, всъщност, защото много ми се е дояла топла кифличка с масло.

— Това е приятната страна на нещата — отбеляза Томи. — Но има и друга. Ще трябва много често да оглеждаш ужасно смазани лица и безброй трупове.

В отговор Тапънс му хвърли едно писмо. Веждите на Томи се вдигнаха от удивление.

— Рандолф Уилмът, американският посланик. Чудя се какво ли иска?

— Ще разберем утре в единадесет часа.

Точно в уреченото време мистър Рандолф Уилмът, посланик на Съединените щати, беше въведен в кабинета на мистър Блънт. Той прочисти гърлото си и заговори с характерна провлеченост.

— Дойдох при вас, мистър Блънт… Между другото говоря лично с мистър Блънт, нали?

— Разбира се — отвърна Томи. — Аз съм Теодор Блънт, собственикът на фирмата.

— Винаги предпочитам да говоря с шефовете на учрежденията — обясни мистър Уилмът. — Много по-задоволително е във всяко отношение. Както бях започнал да ви казвам, мистър Блънт, проблемът е деликатен. Няма нещо, за което да безпокоя Скотланд Ярд. Не съм ощетен нито с пени. Вероятно всичко се дължи на обикновена грешка. Но все пак не разбирам точно как се е стигнало до нея. Бих казал, че няма нищо престъпно, но бих искал да изясня нещата. Вбесявам се ако не мога да си изясня защо и как се е случило нещо.

— Така е — съгласи се Томи.

Мистър Уилмът продължи. Говореше бавно и подробно. Накрая Томи успя да вмъкне няколко думи.

— Значи положението е следното. Пристигнали сте с парахода „Номадик“ преди седмица. По някакъв начин вашата чанта и чантата на друг господин със същите инициали като вашите, мистър Ралф Уестърхам, са били разменени. Вие сте взели чантата на мистър Уестърхам, а той — вашата. Мистър Уестърхам открил незабавно грешката, изпратил вашата чанта в посолството и взел своята. Прав ли съм дотук?

— Точно така се е случило. Двете чанти трябва да са били практически еднакви, а и с инициалите Р.У. върху тях не е трудно да се разбере, че може да стане подобна грешка. Самият аз не бях наясно какво е станало, докато камериерът ми не ме осведоми за размяната. Мистър Уестърхам е сенатор и имам най-добри впечатления от него. Той е изпратил да вземат чантата му и да върнат моята.

— В такъв случай не разбирам.

— Но ще разберете. Това е само началото на историята. Вчера случайно срещнах сенатор Уестърхам и му споменах на шега за случилото се. За моя огромна изненада той като че ли не разбра за какво говоря. Когато му обясних, напълно отрече да се е случвало подобно нещо. Не бил взимал чантата ми по погрешка вместо своята. Всъщност сред багажа му нямало подобна вещ.

— Колко необикновено!

— Мистър Блънт, наистина е необикновено. Не виждам никакъв смисъл в това. Ако някой е искал да открадне чантата ми, можел е спокойно да го направи без всички тези заобиколни начини. И освен това, тя не беше открадната, а ми я върнаха. От друга страна, ако някой я е взел по погрешка, защо е използвал името на сенатор Уестърхам? Странна история, но просто от любопитство искам да я разследвам. Надявам се, че случаят не е твърде тривиален, за да се заемете с него, нали?

— Ни най-малко. Силно интригуваща малка задача, за която, както казвате, може да има много просто обяснение, но все пак видимо е доста объркваща. Първо, разбира се, се пита: какъв е мотивът за подмяната, ако е била подмяна. Казвате, че от чантата не е липсвало нищо, когато са ви я върнали?

— Камериерът ми твърди, че не. Той би забелязал.

— Какво имаше вътре, ако мога да попитам?

— Главно обувки.

— Обувки — повтори Томи, обезкуражен.

— Да — потвърди мистър Уилмът. — Обувки. Странно, нали?

— Простете въпроса ми — започна Томи, — но не носехте ли някакви тайни документи или нещо подобно, зашити в подплатата на някоя обувка или скрити във фалшива подметка?

Въпросът изглежда развесели посланика.