Агата Кристи - Загадката на Ендхаус

— Коя е Маги?

— Една от йоркширските ми братовчедки. Те са голямо семейство. Бащата е свещеник, знаете. Маги е горе-долу на моята възраст и обикновено я каня по едно или друго време през лятото. Но тя е скучна компания — от тия болезнено непорочни момичета с фризура, която е станала модна съвсем случайно. Нямах намерение да я каня тая година.

— Напротив. Вашата братовчедка, мадмоазел, ще бъде тъкмо на място. Тя е точно това, което имах пред вид.

— Добре — с въздишка се съгласи Ник. — Ще й телеграфирам. Наистина не знам кого друг бих могла да повикам сега. Всеки вече си е наредил по нещо. Но ако няма някоя екскурзия на черковния хор или някой ден на майката, тя ще дойде.

— Можете ли да наредите така, че да спи във вашата стая?

— Предполагам.

— Няма ли да помисли, че това е странно желание?

— О, не! Маги никога не мисли. Тя само върши ревностно, разбирате? Християнските деяния, с вяра и прилежание Добре, ще й телеграфирам да дойде в понеделник.

— Защо не утре?

— С неделните влакове? Тя ще помисли, че съм на умиране, ако поискам такова нещо. Не, да кажем в понеделник. Ще й разправите ли за ужасната участ, надвиснала над главата ми?

— Nous verrons 23 23 Nous verrons (фр.) — Ще видим. — Б.пр. . Вие все още се шегувате с това? Много сте смела. Радвам се да го видя.

— Все пак това е малко развлечение — каза Ник.

Нещо в тона на гласа й ми направи впечатление и аз я изгледах с любопитство. Имах чувството, че е премълчала нещо. Бяхме влезли отново в гостната. Поаро попипваше вестника на кушетката.

— Чели ли сте това, мадмоазел? — запита неочаквано той.

— „Седмичния преглед“ ли? Не сериозно. Отворих го да видя приливите. Там ги дават всяка седмица.

— Разбирам. Между другото, мадмоазел, правили ли сте някога завещание?

— Да. Преди около шест месеца. Точно преди да ме режат.

— Qu’est-ce que vous dites 24 24 Qu’est-ce que vous dites? (фр.) — Какво казвате? — Б.пр. ? Преди да ви режат?

— Да ме оперират. От апандисит. Някой каза, че трябвало да направя завещание и аз направих. Това ме накара да се почувствувам много важна.

— И какво е гласяло това завещание?

— Аз оставях Крайната къща на Чарлз. Нямаше кой знае какво друго за оставяне, но каквото и да имаше аз го завещах на Фреди. Май не беше изключено това… как му викат… пасивът да надхвърли актива.

Поаро разсеяно кимна.

— Ще трябва вече да си вървя. Au revoir 25 25 Au revoir (фр.) — Довиждане. — Б.пр. , мадмоазел. Пазете се.

— От какво? — попита Ник.

— Вие не сте глупава. Да, тъкмо това е слабото място — от какво трябва да се пазите? Кой може да го каже? Но не губете самообладание, мадмоазел. След няколко дни аз ще открия истината.

— А дотогава пазете се от отрова, бомби, револверни изстрели, автомобилни злополуки и стрели, натопени в тайната отрова на южноамериканските индианци — довърши, без да се замисли, Ник.

— Не се подигравайте сама на себе си, мадмоазел — каза мрачно Поаро.

Той се спря пред вратата.

— Между другото — попита той, — каква цена ви предложи господин Лазаръс за портрета на дядо ви?

— Петдесет лири.

— А! — рече Поаро.

Той се обърна и втренчено изгледа тъмното навъсено лице над камината.

— Но както ви казах, нямам никакво желание да продам стареца.

— Да — замислено кимна Поаро — Да, аз ви разбирам.

— Поаро — обадих се аз, щом излязохме на шосето, — има едно нещо, което смятам, че трябва да знаете.

— И какво е то, mon ami?

Разказах му как госпожа Райс описа неприятната случка с колата.

— Tiens! C’est interessant, ca. 26 26 Tiens! C’est interessant, ca. (фр.) — Виж, това е интересно. — Б.пр. Има, разбира се, такъв тип, суетни, истерични хора, които се мъчат да станат интересни, като се избавят по чудо от смъртни опасности и разправят потресаващи истории, които никога не са се случвали. Да, тоя тип е добре познат. Такива хора са готови понякога да си нанасят дори тежки телесни повреди, за да потвърдят измислиците си.

— Вие не мислите ли, че…

— Че мадмоазел Ник е от тоя тип? Не, в никой случай. Нали забелязахте, Хейстингс, колко труд ни струваше да я убедим в опасността. И до самия край тя продължаваше да разиграва фарса на полуподигравателно неверие. Тя е рожба на своето поколение, малката. И все пак интересно е това, дето го е казала мадам Райс. Защо ли го е казала? Защо е трябвало да го каже, дори и да е истина? Не е било нужно, почти gauche 27 27 Gauche (фр.) — Не на място, непохватно. — Б.пр. .

— Да — потвърдих аз. — Това е вярно. Тя го вмъкна в разговора ни в клин, ни в ръкав, без да има за това какъвто и да било повод.