Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Всекидневната на мис Булстрод имаше прозорци, които гледаха в две посоки — единият към чакълената алея, а другият към редицата рододендрони зад сградата на училището. Стаята беше доста внушителна, така както бе внушителна и мис Булстрод. Висока, с благороднически вид, с добре поддържана посивяла коса, влажни сиви очи и здраво стисната уста. Успехът на нейното училище (а „Медоубенк“ беше едно от най-прочутите училища в Англия) се дължеше изцяло на личността на директорката. Беше много скъпо учебно заведение, но въпросът не бе само в това. По-точно бе да се каже, че макар да плащаше доста, човек получаваше онова, за което си бе платил.

Дъщеря ви се обучаваше така както вие желаете, а и както мис Булстрод желаеше и резултатът от тази комбинация даваше задоволителен ефект. Благодарение на високите такси мис Булстрод разполагаше с голям брой преподаватели. Обучението бе индивидуално и в училището цареше дисциплина. Дисциплина без военщина — това беше мотото на мис Булстрод. Според нея дисциплината вдъхваше самоувереност и чувство за сигурност у младите, докато военщината пораждаше недоволство. Ученичките бяха най-различни. Сред тях имаше чуждестранни особи от Добри, често благороднически семейства. Имаше и английски момичета от добри и заможни семейства, които желаеха да получат образование в областта на културата и изкуството, както и да добият обща представа за живота, за да могат да станат приятни жени с изискани маниери, способни да водят разговор по всякакви въпроси. Имаше момичета, които искаха да учат задълбочено и да вземат изпитите в университета, и за тях се изискваха добро преподаване и особено внимание. Имаше момичета, които не бяха успели да се приспособят към традиционния училищен живот. Но мис Булстрод имаше принципи и не приемаше умствено изостанали или с престъпни наклонности. Предпочиташе да приема момичета, чиито родители й се нравеха, и такива, в които самата тя виждаше перспектива за развитие. Ученичките й бяха на най-различна възраст. Имаше момичета, които в миналото биха нарекли „завършили“, имаше почти деца, чиито родители живееха в чужбина и за които мис Булстрод бе измислила интересни занимания през ваканцията. Последната и решаваща инстанция беше одобрението на мис Булстрод.

В момента тя стоеше край камината и слушаше леко скимтящия глас на мисис Джералд Хоуп. Изключително предвидливо, тя не й беше предложила да седне.

— Видите ли, Хенриета е много напрегната. Действително много напрегната. Нашият лекар казва…

Мис Булстрод кимаше, за да й вдъхне самоувереност, като едва се сдържаше да не направи някаква хаплива забележка, като например:

— Не знаеш ли, идиотко, че всяка глупава жена казва същото за детето си?

Заговори с определено съчувствие.

— Не е необходимо да се притеснявате, мисис Хоуп. Мис Роуън от нашия педагогически състав е висококвалифицирана психоложка. Сигурна съм, че ще останете приятно изненадана от промяната у Хенриета. (Която е приятно и интелигентно дете и е прекалено добра за вас), след като изкара един-два срока тук.

— О, зная. Вие направихте чудеса с детето на семейство Ламбет — истински чудеса! И затова съм спокойна. Аз… о, да, забравих. След шест седмици заминаваме за Южна Франция. Мисля да взема Хенриета. Малко разнообразие за нея.

— Боя се, че това е невъзможно — отговори мис Булстрод бързо с очарователна усмивка, като че ли правеше услуга, а не отказваше.

— О! Но… — слабото сприхаво лице на мисис Хоуп се обтегна и показа признаци на гняв. — Но аз настоявам. В края на краищата, тя е моя дъщеря.

— Точно така. Но училището е мое — противопостави се мис Булстрод.

— Не мога ли да взема детето си от училище, когато поискам?

— Да — потвърди мис Булстрод. — Можете. Разбира се, че можете. Само че в такъв случай, аз няма да я приема обратно.

Мисис Хоуп наистина се разгневи.

— Като се има предвид размерът на таксата, която плащам тук…

— Именно — съгласи се мис Булстрод. — Вие искахте да обучавате дъщеря си в моето училище, нали така? Но трябва да спазвате изискванията. Също като този очарователен тоалет от Баленсиага, с който сте облечена. Баленсиага е, нали? Изключително приятно е да срещнеш жена, която има вкус да се облича добре.

Тя стисна ръката на мисис Хоуп и незабележимо я придърпа към вратата.

— Изобщо не се притеснявайте. А, ето, Хенриета ви чака. (Тя погледна одобрително към Хенриета — благоразумно и интелигентно момиче, което заслужаваше по-добра майка.) Маргарет, заведи Хенриета Хоуп при мис Джонсън.