Елин Пелин: Любов

Тая вечер поп Лука пусна рано жътварите си на почивкг и не позволи като през други вечери хора и веселби.

Ивка, неговата лична и напета дъщеря, изпрати дружките си до пътните врата, пошегува се и се посмя с тях из мрачината, па се върна някак сплашена и гузно зашета около майка си из къщи.

Тая постъпка на баща й хвърли зла умисъл в душата й. Тя изтръпна пред догадката, че той всичко знае.

През целия ден на нивата тя чувствуваше, че я следи неговият изпитателен, строг и хладен поглед.

„Догадил е той! Боже! Защо се не пазих?“ — мина й през ума.

И тя смаяна се спря пред тия мили, хубави и още пресни спомени за закачките, песните и шегите, недодуманите думи и тайни погледи, които си меняваха с Добрян — техния ратай.

Тя го обича. Ах, как го обича!

Тя цял ден е мечтала за тая вечер. Да си поиграят по хлад в мрачината, да попеят и да се посмеят. Да си поскача на хорото редом с Добряна, да си пошушнат скришом, никой да не види, никой да не чуе.

Пък то…

Баща й е човек богат, прочут и с име. Той е суров и строг — тя знае това. Не за добро той тъй рано изпрати жътварите.

А Добрян си не мълча, ами я закачи бегом.

— Ивке — рече й, — разбираш ли защо баща ти прави това? Усетил е той плановете ни и ще ги разбие… ще ни раздели.

— Не е, бре Добряне, току му е нещо зле — помъчи се да пропъди тя тая мисъл.

— Знам аз… — усмихна се злъчно той и замина към хармана. Усамотен, той си въздъхна дълбоко. И нему беше мъчно.

„Ех, попе, попе, да знаеш всичко!“ — помисли си той с едно тържествуващо негодувание и мощно се обтегна по гръб върху един навиляк прясна зелена трева. Погледът му се залута из необозримата и велика картина на лазурните нощни небеса, препасани от светлия пояс на Млечния път, гъсто посипан със звезди. Душата на Добряна, като се чистеше полека-лека от злобата и негодуванието, избистряше се и се пълнеше с мир и благоговение. Ето, под тия трепкави божи звездици Ивка му даде клетва за вечна обич.

— А баща й… О, нек си ръмжи той!

И Добрян като седна на сеното, вдъхновено наду кавала.

В дълбоката тишина на тая спокойна лятна нощ затрептяха чудни звуци. Изпърво кавалът зашумя тихо, игриво, па мигом пресече, въздъхна унило и зареди с безкрайна тъга песен за тихи и задушевни селски радости всред непосилен и тежък труд, зареди, сякаш заплака. Един през други затрептяха звуци, преляха се, сляха се и дружно се понесоха в нощта като безутешен плач. Извиха тихо, подеха се — и се сипнаха като обилни сълзи. После глухо застенаха, сякаш молеха прошка за несторени грехове, отчаяно до небесата викаха за помощ.

Поп Лука след вечеря бе останал в градината на хладина. Той безчувствено слушаше кавала и с негодувание мислеше за Добряна. Неговото честолюбие бе зле засегнато. Ивка, едничката му, галената му дъщеря, да люби един ратай, който спи в яхъра при конете му!

А когато видя, че къщната врата се открехна и в избухналото сияние на огъня се озари страхливо дебнещата стройна фигура на Ивка, той скокна ужилен от гняв и като стисна зъби, предпазливо тръгна нататък.

„Ще я набия хууубаво, та да й дойде ума в главата“ — помисли той.

Ала Ивка притвори вратата и изчезна.

Поп Лука се отправи към хармана. Дългата му фигура, осветена от месечината, се носеше полека и предпазливо, черна като привидение. По бялата стена на оградата тайнствено го дебнеше неговата грамадна и тъмна сянка.

Добрян го чу и престана да свири. Когато поп Лука приближи, той скри кавала и се изправи с почит.

— Добряне — рече попът глухо и твърдо, като се спря, — ти си ме слушал добре, но…

Свещеникът не знаеше какво да каже. Той трепереше от гняв, но се въздържаше и търсеше думи по-меки и по-малко обидни. Добрян недоумяваше какво ще му каже попът и чакаше мълчаливо.

— Аз съм благодарен от работата ти — продължи свещеникът вече поомекнал, — ала виждам неща, които…

Добрян разбра и наведе очи, един неизказан срам запали в огън челото му.

— Това, което правиш, е срамота… ами най-добре иди си и не стъпяй вече тук… И не мисли, че може да стане нещо… Разбра ли?

Добрян мълчеше.

— Толкова — отсече попът и с равномерни стъпки се упъти към къщи.

Добрян се повайка зашеметен из двора, па отвори портите и се изгуби в пустата улица, с душа злобна и обидена.

Поп Лука влезе в къщи навъсен и сърдит, какъвто бе през цялата вечер. Ивка и баба попадия шетаха около огъня. Попадията въпросително го погледна в очите.

— Попе, пък ти къде се забави, късно стана — рече меко тя.