Джейн Кренц - Отдаването

— Лейди Атертън.

— О, да. Е, трябва да съм смятал, че я обичам, иначе защо ще й предлагам брак.

— Наистина, защо? — прошепна Виктория.

— Но само като си спомня, започвам да си мисля, че съм бил почти идиот.

— Тя все още те обича.

— Тя обича да страда от несподелена любов и да се чувства галантна мъченица на съдбата много повече, отколкото да обича който и да било мъж. Ни най-малко не завиждам на лорд Атертън. Неговото легло трябва да е доста студено.

— Простете ми, милорд — каза иронично Виктория, — но това не е забележка, която подхожда на един мъж.

Той отвори едното си око и отвърна:

— Ти мислиш, че само жените могат да правят такива коментари, така ли?

— Не, но…

— Някои от нас, мъжете, са способни да се учат от грешките си и да си създават мярка за възприемчивост. — И отново затвори окото си.

— Така ли?

Лукас извика силно:

— Вики, може ли малко по-внимателно с тази част на крака ми? Ако може, малко по-нагоре.

— Тука ли? — и ръцете й се плъзнаха по бедрото му.

Лукас не искаше да си отваря нито устата, нито очите. Нейните милувки бяха толкова интимни, че той се страхуваше да не изгуби контрол над себе си в следващия миг.

— Лукас, добре ли си? — Виктория се разтревожи искрено.

— След онази нощ в странноприемницата предполагам, знаеш какво значи за мен твоята милувка, скъпа.

Ръцете й веднага се вкамениха.

— Искате ли да спра? — попита колебливо тя.

— Не, никога. Човек може да умре щастлив от такова мъчение.

— Лукас, вие се опитвате да ме накарате да ви прелъстя?

Той отвори очи и я погледна страстно.

— Бих си продал душата, за да ви накарам да ме прелъстите.

Тя премигна уплашено от неговото откровение. После очите й се изпълниха с желание.

— Не мисля, че цената ще бъде толкова висока, милорд.

Той докосна лицето й и прокара пръсти надолу към верижката на медальона.

— Благодаря на Бога за изживяното и откровението по време на научните изследвания!

— О, Лукас! — с нежен вик тя се хвърли в прегръдките му и се сгуши, като го обгърна с ръце. — Много съм си мислила за онази нощ. Бях толкова щастлива с теб.

— Само гордостта ти те възпира да бъдеш щастлива отново. — Той стисна ръката й; радвайки се на нейното тяло, което се бе притиснало до неговото. — Струва ли твоята гордост колкото това неразбирателство между нас. Ние сме създадени, за да живеем, Вики. Ние сме свързани заедно. Смяташ ли да подлагаш и двамата на страдание всяка нощ?

Тя бе скрила глава в прегръдките му, така че не можеше да го погледне.

— Леля Клео ми каза, че сама съм си приготвила леглото и сега трябва да легна в него. Тя ми каза още, че за мен ще е по-добре да направя това легло колкото се може по-уютно.

— Уважавам много чувствата на леля ти и бих искал да те видя колкото се може по-скоро в леглото си, но не като мъченица. Ако си спомняш, едва успях да избягна подобно развитие на нещата преди няколко дена — каза Лукас.

— Да, спомням си много добре — и рамената й се разтресоха от нежен, неудържим смях. — Искам да те уверя за решението си да поема своите отговорности на твоя съпруга като нещо естествено и логично, а не като задължение. Както каза, няма смисъл и двамата да страдаме.

— Бъди по всяко време разумна жена, а не набожна светица. — Лукас хвана брадичката й и я целуна. — Поне докато разумната жена не си признае, че умира от страст, не трябва да казва, че не може да се радва на любовта. — Устните му се впиха в нейните.

Виктория все още се колебаеше, сякаш отново премисляше всичко, за да се увери, че решението, което е взела, е правилно. След това, дишайки тежко, тя му се отдаде — нежна, пламенна, гореща. Такава, каквато я обичаше Лукас. Ръцете й го обвиха, а устните й бяха негови. Тя се притискаше в него и той усети гърдите й, скрити под дрехите. Цялото му тяло запулсира от нетърпение.

— Скъпа моя! Чаках толкова дълго първата ни брачна нощ! — отлепи устните си и посегна към кехлибарената пелерина, върху която тя бе коленичиха. С пъргаво движение на едната си ръка я нагласи като одеяло, на което можеха да легнат.

— Ще се изцапа — каза тя механично, без каквото и да е недоволство или раздразнение.

— Имаш други.

Лукас се забърка с полата й, ужасен от бързината и необичайната непохватност, с която действаше. Стига стратегия. Бе почти подивял, а краят на мъчителното очакване бе близо.

Отначало той бе решен да се въздържа, докато не се убеди, че тя го желае по същия начин. Не възнамеряваше да я наранява или плаши, а искаше да й достави удоволствие. Но сега единственото му желание бе да я има отново. Трябваше да се убеди, че е негова. Този път не можеше да се въздържа. Нямаше сили за това. Изгаряше от страст.