Джейн Кренц - Отдаването

— Разбирам. Вие никак не си приличате. Не мога да си представя, че бих могъл да я водя в игрални и публични домове.

— От друга страна, тя едва ли щеше да ви създава неприятности. Убедена съм, че щеше да бъде предана съпруга. Като говорим за вярност…

— Да?

— Лейди Атертън ме предупреди, че трябва да ви даря с наследник.

— Не възнамерявам да противореча на лейди Атертън.

— Тя се опита да помогне. Въпреки всичко вие сте я помолили да ви съдейства при намирането на добра зестра.

— Няма нужда да ми го напомняте.

— Лукас? — попита срамежливо Виктория.

— Да?

— Лейди Атертън ми каза, че ако смятам, че съпружеските задължения са твърде тежко бреме за мен, то да си представя колко по-тежко е за вас да се преструвате в брачното ложе.

— По дяволите! — Лукас спря, за да се разбере с нея. Гледаше я недоверчиво. — Не можете да ми кажете, че й вярвате, след онази нощ, която прекарахме заедно.

Тя го погледна сериозно, очите й блестяха под качулката, когато му каза:

— Научила съм от леля си и от майка си, че мъжете нямат притеснения при тези неща, когато им изнася.

— Мъжете не са само измамници — измърмори Лукас и добави безмилостно: — Някой ще помисли, че има истинска причина да проверя дълбочината на чувствата ви тази нощ.

— Как си позволявате да поставяте под съмнение дълбочината на чувствата ми! Аз бях болезнено искрена с Вас.

Той подметна небрежно:

— Ако чувствата ви са толкова дълбоки както казвате, съмнявам се, че можете да ги погребете толкова бързо.

— Погребах ги бързо, защото разбрах, че съм използвана. Нямах друг избор. Не чувствам нищо друго, освен унижение.

— Трябва да призная, че Вие потушихте своите чувства по превъзходен начин. Никой никога не би предположил, че сте изпитвали нещо друго, освен неприязън.

— Да, така е. — Тя млъкна, понеже той се препъна отново. — Какво стана сега? — попита нетърпеливо.

— Вече ви казах, че имам проблеми с болния си крак тази вечер.

— Понякога, Лукас, проявявате твърде малко благоразумие — тя го хвана подръка, за да го крепи. — Предполагам, че ще се върнем в къщата, преди да паднете.

— Не ми се вярва това да се случи толкова скоро. Къщичката е съвсем наблизо. Ако си почина малко, ще се оправя.

— Много добре — измърмори с явно раздразнение Виктория. — По-добре е аз да ви придружавам.

— Благодаря, Виктория! Много си мила.

Лукас си позволи да бъде придружен до тъмните очертания на малката къщичка.

Лукас се разположи на пода, едната му ръка се подпираше на коляното, а болният му крак бе изпънат напред. Той наблюдаваше със скрита радост Виктория, докато разпалваше огъня. Тя му забрани да донесе дърва, като настояваше той да си почине.

— Това местенце е прекрасно, нали? — попита тя, докато палеше огъня. Изведнъж пламъкът лумна и освети стаята. — Изглежда, като че ли някой е живял доскоро тук. Камината е почистена, а подът е пометен.

— Не бих се учудил, ако някой изгонен наемател си е направил тук резиденция, преди да пристигнем. Чичо ми имаше склонност да гони хората.

— Отвратителен човек!

— Не забравяй, че аз произхождам от един малко по-страничен клон на семейството — отбеляза той.

Без да се усмихне, тя заговори сериозно:

— Ние наистина не сме отговорни за действията на други членове на нашето семейство. Дай да ти разтрия крака.

Лукас не се възпротиви. Той си спомни, изпълнен с наслада, какво се бе случило, когато тя за първи път разтри болния му крак.

— Благодаря, задължен съм ти.

Тя простря пелерината си на пода и седна върху нея. Погледът й бе съсредоточен в крака му, докато го масажираше нежно. Лукас изстена при първото докосване на ръцете й.

— Болка ли ти причинявам?

— Не. Чувствам се великолепно. — Той затвори очи и се опря на стената. — Дори не можеш да си представиш колко.

— Трябва да е било ужасно.

— Какво да е било ужасно? — Лукас отвори очи и се взря в жена си.

— Когато са те ранили.

— Смятам, че това не е най-важното събитие в живота ми. Малко по-нагоре, ако обичаш. Да, точно тук. Благодаря ти. — Ръцете й бяха на сантиметър от слабините му. Той се чудеше как е възможно тя да не забелязва бързо растящата издатина в тесните му бричове. — Огънят ме кара да се чувствам приятно.

— Лукас?

Последва мъчителна и за двамата пауза. Той забеляза как Виктория се съсредоточава.

— Да?

— Обичаше ли я много?

Той затвори очи, като се мъчеше да отгатне накъде бие.

— Кого?