Джейн Кренц: Клада от страсти

— Нещата се развиват — обясни Зак. — Според бележките на агента, донесъл камерата зад Желязната завеса, руските изследователи смятали, че оператор с уникален тип парапсихични способности може не само да заснеме аурата на човека, но и да използва камерата по такъв начин, че да причини тежки психични травми или смърт.

Илейн се намръщи.

— С други думи, смятали са да я използват като оръжие?

— Да.

— Но експертите твърдят, че никоя съвременна технология не може да въздейства успешно на човешката психическа енергия. Затова никой не е успял да създаде оръжие, което да се активира с паранормална енергия, и никой не може да произведе такава енергия.

— Вярно е.

— С други думи, камерата наистина е фалшива? — Тя въздъхна. — Това е голямо облекчение. Светът и бездруго е въоръжен до зъби. Последното, което искаме, е да се появи някаква нова технология за убиване на хора.

— Аха.

Тя смръщи вежди и го изгледа изпитателно.

— Какво би трябвало да означава това?

— Успях да установя, че камерата на Тарасов е била използвана поне веднъж, може би и два пъти. Но вибрациите от първото убийство са доста силни.

Илейн ококори очи.

— С други думи, руснаците са разполагали с поне един човек, който е можел да си служи с камерата.

— Така изглежда.

Продължаваше да го гледа изумено.

— Но как е възможно това?

— Агентът на „Джоунс и Джоунс“ е предположил в личните си записки, че руснакът, използвал камерата, е бил с уникален и екзотичен талант. Някой от необичайните таланти с десета степен, които така и не са класифицирани от Обществото.

„Екзотичен“ в езика на Обществото означаваше човек, надарен с рядко срещани екстрасензорни способности от изключително висока степен. Най-общо казано, определението не звучеше като комплимент. Истината беше, че хората с изключително силни паранормални способности често караха останалите членове на „Аркейн“ да се чувстват неловко. Всъщност не беше нещо необичайно и хора извън Обществото — хора, които не вярваха в съществуването на паранормални феномени — да се чувстват изключително нервни или стресирани в присъствието на човек, надарен с мощни паранормални способности.

Всяка сила, включително и психичната, е форма на енергия. Повечето хора, независимо дали го осъзнават или не — независимо дали го признават или не, — реагират спонтанно, когато са изложени на мощно енергийно въздействие.

— Какво се е случило с оператора на камерата? — попита Илейн.

— Била е жена. Мъртва е.

— Убил я е агентът на „Джоунс и Джоунс“, за да вземе камерата?

— Да. Висял е на косъм. За малко да убие нашия човек с проклетото нещо.

— Впечатляваща история. И кой от музеите на Обществото е получил камерата?

— Не е в музей. Пази се в трезора на семейство Джоунс.

Илейн се навъси.

— Трябваше да се досетя. Не се засягай, Зак, но манията на семейството ти да пази тайни е изключително дразнеща за тези от нас, които се занимаваме с насърчаване на изследванията. Тази камера, ако изобщо има някакво историческо значение, би трябвало да е в колекцията на някой от музеите на „Аркейн“.

— Е, отдай ми дължимото все пак. Аз убедих дядо си да ми позволи да проуча камерата и да опиша резултатите в статия, нали? Това не е малко постижение. Знаеш какъв е дядо, когато става дума за тайните на семейството и Обществото.

— Ако питаш мен, Банкрофт Джоунс е прекарал прекалено много време в света на разузнаването, преди да приеме върховния пост в Обществото — каза Илейн с видимо неодобрение. — Ако зависеше от него, щеше да засекрети и списъка с гостите на годишния Зимен бал. Щеше да настоява да остане достъпен единствено за членовете на Съвета.

Зак се подсмихна.

Илейн се закова на място и се обърна към него.

— Мили боже! Не ми казвай, че наистина е опитал да го направи!

— Баба ми каза, че споделил с нея идеята на закуска преди няколко месеца. Не се тревожи, тя го разубедила.

Илейн подсвирна.

— Това си е старата школа. Още един пример защо се нуждаем от свежа кръв на върха. Всъщност, ако питаш мен, цялата вътрешна организационна структура на Обществото се нуждае от сериозни реформи и модернизация.

— Не е толкова зле. Промените, които Гейбриъл Джоунс е направил в края на деветнайсети век, са служили достатъчно добре на Обществото през двайсети век.

— Но вече сме в двайсет и първи век! Понякога си мисля, че някои членове на Съвета не са го забелязали.

— Аха. — Зак се подготви да изслуша лекцията й. Беше я чувал неведнъж.