Джейн Кренц: Клада от страсти

Фултън кимна.

— Чух, че Вела Талънтайър е починала. Моите съболезнования, госпожо.

— Благодаря — кимна Рейна. — В този шкаф…

Той огледа катинара, после хвърли подозрителен поглед към Рейна.

— Какво ви кара да мислите, че вътре има труп?

Тя скръсти ръце на гърдите си и премина в защита.

Знаеше, че трудното тепърва предстои. Липсваше й Брадли, който до неотдавна я предпазваше от подигравки и недоверие.

— Просто предчувствие — отвърна тя спокойно.

Фултън издиша шумно.

— Не ми казвайте, ще отгатна. Мислите се за екстрасенс… също като леля ви, нали?

Тя му отправи специалната си усмивка.

— Моята леля наистина имаше необикновени способности.

Фултън повдигна рунтавите си вежди.

— Чух, че свършила в някаква психиатрична болница в Ориана.

— Тя си отиде, защото никой вече не й вярваше. Моля ви, отворете този шкаф, господин полицай. Ако е празен, ще се извиня, че съм ви загубила времето.

— Нали разбирате, че ако наистина намеря труп в този шкаф, ще се наложи да отговаряте на много въпроси в участъка?

— Повярвайте ми, разбирам го много добре.

Той я погледна изпитателно. За секунди й се стори, че ще продължи да спори, но очевидно изражението й го накара да замълчи. Без да каже и дума повече, той се обърна към шкафа и вдигна резачката.

Халката остро изхрущя и катинарът увисна срязан. Фултън остави инструмента на земята и стисна фенера в лявата си ръка. Посегна към дръжката на шкафа с облечена в ръкавица ръка.

Вратата се отвори със скърцане. Рейна спря да диша. Миг по-късно си наложи да погледне в шкафа.

На пода лежеше гола жена. Единственият елемент от облеклото й, който се виждаше наоколо, беше широк кожен колан, извит като змия край тялото й.

Жената бе с вързани ръце и крака. Устата й бе залепена с тиксо. Беше съвсем млада, може би не повече от осемнайсет — или деветнайсетгодишна, и болезнено слаба. Разрошената тъмна коса отчасти скриваше чертите й.

Единствената истинска изненада беше в това, че бе още жива.

Ножовете бяха най-страшни. Хората правеха наистина невероятни неща с тях, всеки по свой собствен начин.

— Не обичам остри предмети — каза Зак Джоунс.

Вниманието му оставаше концентрирано върху церемониалната кама в стъклената витрина. Илейн Браунли, директор на музея, се наведе, за да огледа артефакта отблизо.

— Вероятно поради безкрайните предупреждения в детството, че е опасно да се тича с ножица в ръка — предположи тя. — Оставя отпечатък за цял живот.

— Да, сигурно е така — съгласи се Зак.

Не за пръв път му се случваше да стои редом с Илейн и да съзерцава неприятни предмети зад стъклена витрина. Това беше едната от двете му професии. Консултирането на кураторите от мрежата на обществото „Аркейн“ бе сред постоянните му ангажименти.

Илейн свали очилата си и го загледа в очакване. Тя беше към петдесет и пет годишна. С късата си сребрееща коса, кръгли очила, интелигентни очи и леко измачкан тъмносин костюм тя имаше вид на университетски преподавател. Зак знаеше, че тя има няколко научни степени по археология, антропология и изящни изкуства. Освен това говореше перфектно няколко езика, включително латински и старогръцки.

В различни моменти от живота на Илейн нейните преподаватели и колеги я бяха определяли като „изключително надарена“. Повечето от тях навярно и не подозираха колко са прави, помисли си Зак. Всъщност тя притежаваше паранормална способност да открива и идентифицира оригинални антики от всякакъв вид. Никой не можеше да й пробута фалшификат, независимо дали се отнасяше за ренесансова картина или стъкло от римско време.

Повечето й колеги от университета очакваха, че след дипломирането си Илейн ще започне работа в някой от най-прочутите музеи в света, които се надпреварваха да й отправят предложения.

Вместо това тя стана директор на музея на обществото „Аркейн“ на Западния бряг, един от четирите музея, които Обществото поддържаше. Първият музей на „Аркейн“ бе създаден в Англия, останалите три се намираха в Съединените щати.

Музеите на Обществото бяха малко известни и като цяло оставаха извън полезрението на археолозите и изследователите. Обществото предпочиташе да не се афишира. Неговите високоспециализирани музеи събираха и изучаваха артефакти и реликви, които имаха връзка с паранормалното. Те не бяха достъпни за широката публика.

Илейн го погледна подканващо.

— Е?

— Стара е. — Зак отново се съсредоточи върху камата. — Усеща се дори от разстояние.