Джейн Кренц - Клада от страсти

— Знам, че е стара — каза нетърпеливо тя. — Не съм я купила от супера вчера. Струваше ми доста сериозно перо от годишния бюджет на музея. Повярвай ми, не бих одобрила покупката, ако не бях сигурна, че е от втори век от новата ера. Не това те питам.

— Ще трябва да я докосна, за да узная нещо със сигурност. Без ръкавици.

Илейн нацупи устни. Не позволяваше да пипат предмети от нейните колекции без ръкавици. Но знаеше неговите изисквания. Ако искаше да получи потвърждение на теорията си за камата, трябваше да му позволи директен физически контакт с предмета.

Без да каже и дума, Илейн набра кода, с който се отваряше стъклената витрина.

Зак се подготви за шока, който знаеше, че го очаква, и съзнателно изостри паранормалните си сетива. Протегна ръка и обви пръстите си около богато инкрустираната дръжка на камата.

Потокът психична енергия, който обгръщаше острието, бе намалял през вековете, но бе обагрен с кръв и достатъчно силен, за да прониже сетивата му. Той стисна зъби и затвори очи. Но спуснатите клепачи не бяха преграда за призрачните образи, които изплуваха в съзнанието му.

Сцените се наслагваха една върху друга, защото камата бе използвана многократно с една и съща цел, и се явяваха пред него в ярки цветове като среднощен кошмар. Той нямаше обяснение за интензивните цветове на паранормалните си видения. Те нямаха еквивалент в нормалния свят.

… Той се опиянява от движението, с което замахва с камата, предвкусва досега с човешката плът, изпълва се с примитивна похот и възбуда, породена от убийството, усеща ужаса на жертвата.

Зак бързо затвори сетивата си и пусна камата на мястото й.

— Хей — извика възмутено Илейн. — Внимавай с това.

— Извинявай. — Той тръсна ръката, с която бе докоснал камата, сякаш този незначителен жест можеше да го освободи от бремето на мрачните видения. Знаеше, че това няма да помогне. За щастие камата беше много, много стара.

Илейн повдигна въпросително вежди.

— Е?

— С нея са били убивани хора, а не животни — каза той. Благодарение на дългогодишния си опит и силна воля успя да потисне виденията. За съжаление това бе временно. Те щяха да се върнат, навярно още в сънищата му довечера. — Жертвоприношения на хора.

— Сигурен ли си, че става въпрос за жертвоприношения, а не за избиване на неприятели или обикновени убийства?

Зак я погледна.

— Обикновени убийства?

Илейн направи гримаса.

— Знаеш за какво говоря.

— В енергията на дръжката се долавя характерният прилив на свещена мощ, който съпътства жертвоприношенията. На копелето му е харесвало това, което прави, възбуждал се е от кръвта. Така се е появила думата кръвожаден, Илейн.

Тя остана скептично настроена, но в очите й проблесна искра.

Такива са археолозите, помисли си Зак. Ненаситни.

— Може би са били екзекуции? — предположи тя.

— Не. Ритуални жертвоприношения. Имало е олтар и убиецът е бил сигурен в правото си да убива.

Илейн се отпусна и усмихна изключително доволно.

— Оказах се права — каза тя и потри ръце. — Тази кама е била използвана от жреците на култа към Бракън.

— Какво толкова й е специалното?

Илейн се засмя.

— Директорът на клона в Седона я издирва от години. Нуждае се от нея, за да допълни колекцията си от артефакти, свързани с култа към Бракън.

— Нещо като приятелска конкуренция между куратори?

— Не толкова приятелска. — Илейн затвори стъкления капак и го заключи. — Майло притежава един египетски пръстен, за който отдавна мечтая. От години го умолявам да се съгласи на размяна. Той винаги отказва. Но сега имам с какво да го изкуша. Ще му се наложи да приеме моите условия.

— Ясно. — Зак огледа витрините в галерията. — Превърнала си този музей в забележително постижение, Илейн. Не съм археолог, но съм давал достатъчно консултации и в четирите музея на „Аркейн“, за да знам, че това е колекция от световна класа.

Тя се засмя.

— Аз съм живо доказателство, че склонността към вманиачаване и жаждата за професионална конкуренция трябва да бъдат основни черти в характера на всеки куратор на музей.

— Тези качества ми се струват полезни във всяка професия. — Зак също бе фанатично и всеотдайно отдаден на нещата, които го интересуваха от професионална гледна точка, поне докато съдбата не го срещна с Джена.

Илейн го изгледа замислено. Зак знаеше накъде води това и подготви стратегията си за отстъпление. Харесваше Илейн и се възхищаваше на професионалните й умения. Но тя бе и приятел на семейството, а семейството упражняваше доста сериозен натиск върху него напоследък.