Джейн Кренц - Клада от страсти

— Тя играе на карти, не на рулетка или ротативки. Блек Джек. Никога не ходи в едно и също казино два пъти последователно. Никога не печели толкова много, че да привлече вниманието на охраната. Но според твоята информация трябва да е прибрала почти сто хиляди долара през последните дванайсет месеца.

— Добре де, явно я бива. — Фалън прозвуча така, сякаш вдигаше рамене. — Може би тази информация ще ти свърши някаква работа.

— Сигурен ли си, че не разполагаш с нищо повече за лелята?

— Дал съм ти всичко, което имам. Вела Талънтайър е сестра на Джъдсън Талънтайър. Дарба осма степен. Малко след като навършила трийсетте, започнала да страда от продължителни пристъпи на депресия. Миналата година била настанена в психиатрична клиника. Умряла от сърдечен удар на двайсети миналия месец.

— В същия ден, в който изчезналият Лорънс Куин е бил в Ориана.

— Ясно ли ти е защо тази работа ме притеснява толкова? — намръщи се Фалън. — Няма нужда човек да е ясновидец, за да види връзката.

— Ще ми трябва досието на Джъдсън Талънтайър.

Фалън замълча необичайно дълго.

— То е с четвърто ниво на секретност — каза той накрая. — Могат да го четат само членовете на Съвета и Магистъра.

— Осигури ми го, Фалън.

Последва нова пауза.

— По дяволите! — изсумтя ядосано Фалън. — Знаех, че ще се случи.

— Кое?

— От пет минути се занимаваш със случая и вече раздаваш заповеди. Колко пъти трябва да ти напомням, че аз съм шефът в „Джоунс и Джоунс“?

— Ще се постарая да го запомня.

Зак приключи разговора и закачи телефона на колана си. Прекоси притихналия дом с чанта в ръка и спря за миг до входната врата.

Обърна се и се загледа в меките отблясъци на залязващото слънце по плочите на пода в антрето, топлите тоскански цветове на стените и успокояващата гледка на лозя и планини през прозорците.

Това място му бе харесвало през шестте години, в които бе живял тук. Но после в живота му се появи Джена. Тя дойде да живее при него и двамата планираха сватбата си. Живяха заедно достатъчно дълго, за да остави отпечатъка си навсякъде в къщата.

Това никога вече нямаше да бъде неговият дом. Щом приключеше със случая в Ориана, щеше да го продаде.

През всички тези години, откакто работеше в полицията, в началото като редови детектив в Сан Диего, а в по-добри времена и като шеф на полицията в Шелбивил, Уейн Лангдън се бе нагледал на странни птици. Никой от тях обаче не бе предизвиквал у него такова особено, направо смразяващо усещане като жената, която седеше срещу него в момента.

Никога досега не беше виждал такива очи, каквито бяха очите на Рейна Талънтайър.

— Момичето добре ли е? — попита тя.

Толкова добре се владее, помисли си той, сякаш открива жертви на серийни убийци всеки божи ден.

Най-сетне осъзна какво го бе смущавало в очите й. Котката, която се мотаеше край задния вход на управлението, имаше същите златистозелени очи. И същия пронизващ поглед. Рейна носеше строги очила с черни рамки, които изобщо не смекчаваха израза й. Държеше се така, сякаш виждаше разни неща в тъмното, които другите хора не можеха или не искаха да видят.

— Лекарят ми каза, че физически е невредима — отвърна Уейн, като избягваше да се взира в очите й. — Но очевидно преживяното е било голямо изпитание за нея. Казва се Стейси Андерсън. Проститутка от Сиатъл. Похитителят се представил за клиент. Довел я тук по някое време вчера и я затворил в шкафа. Казал й, че това е наказание. Преди да я заключи, й направил снимки. С цифров фотоапарат.

Рейна потрепери едва доловимо. Тя кимна леко, сякаш бе получила потвърждение за нещо, което вече бе подозирала.

— Той си прави албум — каза Рейна. — Спомени от завоеванията му.

Полицаят прецени, че тя е малко над трийсетте. Доста висока за жена. Но не се опитваше да прикрие ръста, си с ниски обувки, както постъпваха повечето високи жени. Токовете на черните й ботуши бяха поне седем сантиметра. Черната й коса беше прибрана в кок на тила, което подчертаваше скулите й и котешките очи. Черният шлифер сякаш бе дело на прочут италиански дизайнер, създаден в единствен екземпляр за мафиотски бос от женски пол. Носеше шоколадовокафяв панталон и поло в същия цвят.

Уейн забеляза, че не носи халка. Това не го изненада. Някой авантюрист можеше да си позволи лека забежка с жена от нейния тип, но трябваше да е пълен глупак, за да се ожени за нея. Тя бе опасна територия. Всички казваха, че леля й била луда. А такива неща често се предаваха по наследство.