Джейн Кренц - Горещи следи

— Това не е предложение. Така стоят нещата. Не мога да те пусна да си тръгнеш сега, дори и да опиташ.

— Лутър…

— Ш-ш-шт.

Тя усети, че става неестествено спокойна и ведра.

— Спри веднага! — погледна го навъсено тя. — Ще ти кажа, ако имам нужда да въздействаш на аурата ми.

Престореното спокойствие се изпари. Той се ухили.

— Харесва ми, когато го правиш. Възбужда ме.

Тя го изгледа още по-навъсено.

— Как може да говориш за секс в такъв момент?

— Права си. Като става дума за секс, няма какво да се приказва. Трябва да се действа.

Той се изправи, заобиколи масата и я издърпа от мястото й. Устните му се притиснаха до нейните, преди да успее да го спре.

Тя опита да устои цели две секунди. После с въздишка постави длани върху раменете му и отвърна на целувката му.

Грейс усети страстта, която се разгоря помежду им. Той я целува, докато тя затрепери от желание, докато спря да мисли, че трябва да се качи на първия самолет и да започне живота си отначало.

Лутър нежно хвана лицето й в дланите си.

— Няма да те оставя да избягаш. Ако опиташ да си тръгнеш, ще тръгна да те търся. Никога не го забравяй. И ще те намеря.

Тя остана неподвижна, стиснала раменете му. Не можеше да контролира насъбралите се емоции, които се бореха в нея. Страх? Надежда? Любов?

— Защо си толкова сигурен, че ще ме намериш?

Това не беше предизвикателство. Беше въпрос, настойчив въпрос. Тя трябваше да чуе отговора.

— Защото двамата с теб сме свързани — каза той. — Не се опитвай да ме лъжеш, че не усещаш връзката помежду ни.

Той отново покри устата й със своята, без да изчака отговора й. Тя го прегърна силно, извика тихо и настойчиво и отвърна на целувката му, сякаш той беше неин пленник, както тя — негова.

Неочаквано се озоваха на стария диван. Лутър я положи по гръб. За краткото време, което бяха прекарали заедно, той вече беше научил много за това кое й доставя удоволствие и прилагаше тези знания безмилостно. Енергията на страстта — светла и тъмна — блесна ослепително.

Но връзката беше и в двете посоки. Тя го познаваше не по-зле и беше също толкова безмилостна.

Той навлезе дълбоко в нея. Сетивата й се възбудиха, смесвайки се с неговите в момента на облекчение. А после и двамата загубиха реална представа за времето.

Чудовището не се появи изпод леглото, идваше по неосветения коридор. Чу го да отключва вратата, която тя грижливо бе заключила. Изплашена от паника, наблюдаваше ужасяващата му аура, докато той пристъпваше тихо в стаята.

Току-що беше навършила четиринайсет. Беше в приемно семейство само от няколко месеца, но инстинктите й за оцеляване вече бяха остри като бръснач. Всяка вечер си лягаше да спи напълно облечена, защото усещаше, че рано или късно съпругът ще дойде в стаята й.

Не можеше да го види в тъмнината, но енергийното му поле гореше с мрачните пламъци на перверзната му похот. Застана до леглото й.

— Будна ли си, сладурче? — попита той напевно. — Дойдох да те целуна за лека нощ.

Тя не отговори. Не помръдна. Не мислеше, че може да помръдне. Може би, ако се престореше на заспала, чудовището щеше да си отиде.

Той седна на ръба на леглото и постави едната си ръка върху крака й. Тя потрепери и инстинктивно се отдръпна от него.

— Значи си будна — прошепна той. — Така си и мислех. Ти си секси млада дама. Вече си голяма. Сигурно вече си имала няколко гаджета, нали? — Той плъзна ръката си по бедрото й. — Но сигурно още не си имала истински мъж.

— Моля те, недей. — Гърлото й беше толкова пресъхнало, че думите едва излязоха от устата й.

— Ще те науча как да доставяш удоволствие на мъжете. Когато свършим с уроците, всеки мъж, когото пожелаеш, ще бъде твой.

— Не.

— Не се тревожи. С толкова привлекателни форми ти си родена за това.

Ръката му се пъхна под одеялото, мина през корема й и се отправи към гърдите. Тя видя болните пулсации в аурата му. Пребори се да седне в леглото.

— Не — каза тя.

Трябваше да прозвучи като писък, но страхът я давеше.

— Спри! — заповяда й той. — Спри веднага! Ти не решаваш. Тази вечер ще научиш това. Ще те направя жена. Повярвай ми, накрая ще ми бъдеш благодарна.

Тя искаше да побегне, но той я беше притиснал като в капан към таблата на леглото. Тя трепереше неудържимо. Бореше се, но той беше прекалено силен. Принуди я да легне отново на възглавницата и захвърли настрани чаршафа и одеялото.

— Легнала си си с дънки — засмя се той. — Нервничиш, а? Ще те успокоя, не се тревожи.