Джейн Кренц - Горещи следи

— Бившият й съпруг не я преследваше. Той не искаше да има нищо общо с нея. Най-после проумях, че тя иска да се отърве от него. Съобщих й, че не се занимавам с такива неща. Както ти казах, тя беше стратег. Веднага разбра, че няма просто да се откажа от работата. Знаеше, че вероятно ще информирам мъжа й.

— Какво се случи?

— Загуби контрол. — Лутър хапваше от бърканите яйца. — Изпадна в ярост и започна да крещи, че съм провалил всичко. Разказа ми цялата история. Чак тогава разбрах защо желае смъртта му.

— Предполагам, че ти си въздействал леко върху аурата й, така че тя да не успее да се контролира и да ти разкаже всичко?

Той сви рамене.

— Сметнах, че имам право да науча какво цели. Оказа се, че желае смъртта на мъжа си, за да наследи неговия дял от бизнеса, който бяха започнали заедно.

— И тогава те простреля?

— Не. Докато тя ми крещеше, а аз се бях съсредоточил да манипулирам аурата й, любовникът й ме изненада в гръб и ме простреля.

— Бил е намесен и любовник?

— Беше заплетена ситуация.

— А как осъзна предстоящата заплаха?

— Бях с гръб към коридора. Но клиентката гледаше право натам, докато ми крещеше. Когато тя видя любовника си с пистолета, забелязах, че аурата й проблясва. Знаех, че ситуацията се е променила. Събуди се полицейският ми инстинкт. Куршумът попадна в бедрото ми. Преди любовникът да успее да стреля отново, аз го приспах.

Грейс потрепери.

— Отървал си се на косъм. Какво се случи с клиентката ти и любовника й?

— В момента и двамата са в затвора. Сигурно ще ги пуснат предсрочно. Семейството й има много пари и разполага с опитни адвокати.

Грейс кимна. Ядеше папаята съвсем бавно, опитвайки се да задържи момента възможно най-дълго. Той беше толкова съвършен. Огряната от слънцето стая, лекият бриз, Лутър, който седеше срещу нея… Животът не можеше да бъде по-хубав. Но такива моменти не можеха да траят вечно. Грейс бе научила това прекалено добре. След малко остави лъжицата си.

— Трябва да поговорим — каза тя.

— По дяволите!

Тя се намръщи.

— Сега пък какво?

— Мразя разговори, които започват с „трябва да поговорим“.

— Извинявай. — Тя седна малко по-изправена на стола си. — Но това е важно.

— Аха. — Лутър си взе препечена филийка. — Добре, казвай.

— Фалън Джоунс постоянно повтаря, че ситуацията е под контрол. Но снощи имаше късмет, че беше убит. Заради мен.

Той остави наченатата филия в чинията. Очите му се присвиха леко.

— Снощи мина. Ако ситуацията не е била под контрол преди, сега вече е.

— Не мисля, че е така. За мен случилото се снощи беше като предупреждение. Не ме интересува какво казва господин Джоунс. Аз видях аурата на сирената. Интуицията ми подсказва, че тя няма да забрави случилото се в Мауи. Тя е много силна и опасна. Не искам ти, Петра или Уейн да излагате живота си заради това, че ме пазите.

— Работата ми е да пазя хората, забрави ли? Аз съм бодигард.

— И снощи го доказа. Но не искам да рискуваш повече заради мен.

— Остави аз да се тревожа и да решавам.

— Ами Петра и Уейн? Те нямат нищо общо, а сирената може да нарочи и тях, за да се добере до мен. Не искам да нося отговорност за това, че съм изложила някого от вас на опасност.

— Смяташ отново да изчезнеш ли?

Напрежението растеше.

— Предния път успях.

— Изградила си си нов живот. Не може сериозно да изоставиш всичко и да започнеш отначало.

— Винаги съм успявала да се справя с проблемите си. Ще се справя и сега.

— Но не сама. Не и този път. „Джоунс и Джоунс“ те забъркаха в тази каша. „Джоунс и Джоунс“ трябва да те защитят. А тъй като аз съм наетият бодигард от „Джоунс и Джоунс“, аз ще те пазя, независимо дали ти харесва, или не.

— Петра и Уейн не работят за „Джоунс и Джоунс“ — каза тя отчаяно.

— Спомняш ли си, че Обществото е най-близкото нещо до семейство, с което разполагаш?

— Е, и?

— Петра и Уейн са моето семейство. Докато ние сме заедно, те са и твое семейство. Не можеш да ги накараш да се оттеглят, дори и да опиташ. — Той се усмихна. — Освен това те ще бъдат разочаровани, ако откажеш помощта им.

— Да, предпочитам, вместо да са мъртви заради мен.

— Повярвай ми, Петра и Уейн не възприемат нещата по този начин. Може и да са по-възрастни, но те са бойци, Грейс, бойци до мозъка на костите си.

Тя опита да преглътне сълзите си.

— Страхувах се от това.

— От какво?

Тя изтри едната си буза с опакото на дланта си.

— Страхувах се, че няма да имам сили да отхвърля предложението ти.