Джейн Кренц - Горещи следи

Рей не му обръщаше внимание. Продължаваше да седи надвесен над бирата си и да дъвче пържените си картофи и риба. Той беше широкоплещест и със загар човек, който е повече в морето, отколкото на брега. Рошавата му кестенява коса бе изсветляла от слънцето. Не можеше да бъде обвиняван мъжът с цветната риза, че си е набелязал погрешна мишена, помисли си Лутър. Рей не изглеждаше обезумял, ако човек не виждаше аурата му.

— Какво има? — попита натрапникът. — Не можеш да отговориш на един въпрос ли? Нали всички разправят колко са дружелюбни местните?

Рей остави бирата си и се опита да се обърне. Лутър напрегна сетивата си, за да види аурата на всеки. Светлото и тъмното бяха наопаки, но не като във фотографски негатив. Когато бе в това състояние на паранормална чувствителност, нещата определено не бяха черни и бели. Оттенъците идваха от различни точки на паранормалния спектър. Те не можеха да се опишат с думи. Енергията пулсираше, проблясваше и искреше около всеки от тях.

Напрежението растеше осезаемо дори за обикновените му сетива, но през паранормалната му чувствителност то вече се бе превърнало в приливна вълна с опасно вихрещи се течения.

Краткият момент на замайване, който винаги съпровождаше преминаването към другата чувствителност, отмина, докато направи няколко крачки. Лутър беше свикнал с чувството за силна обърканост. Той живееше с таланта си още от юношеството.

Първо се концентрира върху Рей. Мъжът с ризата на цветя беше най-отвратителният, но сърфистът беше най-непредвидимият. Надигналата се едва контролирана лудост се проявяваше в неясните оттенъци и хаотични пулсации на аурата му. Най-тревожни бяха нездравите жълто-зелени проблясъци, които се получаваха в непредсказуем ритъм. В момента се сгъстяваха, защото той губеше крехката си връзка с реалността и се насочваше стремглаво към уникалната си параноична вселена.

— Стой далече от мен — каза Рей тихо.

Всеки разумен човек би се отдръпнал незабавно, но Шарената риза се ухили, без да си дава сметка, че е на път да освободи лабилен и непредсказуем дух от бутилката му.

— Не се тревожи, сърфистче. Последното, което искам да направя, е да се приближа прекалено близо до теб. Може да прихвана някоя болест, с която си се сдобил, докато си се грижил за туристките.

Рей се изправи. Мускулестите му плещи изпъваха овехтялата му тениска. Лутър беше на половин метър от него. Той се концентрира върху жълто-зелените искри в аурата на Рей. С невероятна точност — грешките често имаха неприятни последствия — барманът генерира от собствената си аура вълна от потискаща енергия. Пулсациите й отекнаха в аурата на Рей. Жълто-зелените искри видимо намаляха.

Лудият Рей примигна няколко пъти и се намръщи объркано. Лутър въздейства върху аурата му още малко. Сърфистът въздъхна и загуби интерес към мъжа с шарената риза. Внезапно изтощен се отпусна на стола си.

— Защо не допиеш бирата си? — му подхвърли Лутър. — Аз ще се погрижа.

— Аха, добре. — Рей погледна бутилката пред себе си. — Бирата ми.

Благодарен за това, че му подсказаха какво да прави в този момент, той взе бутилката и отпи голяма глътка.

Лишен от жертвата си, натрапникът се разяри. Лицето му се изкриви от ярост. Той се наклони на една страна и погледна през рамото на Лутър.

— Ей, на теб говоря, тъп сърфист такъв — извика той.

— Не — каза Лутър със същия тих глас, с който беше говорил на Рей. — Говори на мен. В момента обсъждаме факта, че трябва веднага да напуснеш.

Аурата на мъжа беше много по-стабилна от тази на Рей. Това беше добрата новина. Лошата беше, че бе в цветовете на яростта и недоволството.

Коректното определение за подобен род грубияни и скандалджии беше, че страдат от ниска самооценка и се опитват да компенсират, като правят другите свои жертви. Що се отнасяше до Лутър, това бяха пълни глупости. Хората като мъжа с цветната риза смятаха, че превъзхождат околните, и им липсваше каквато и да е способност за съчувствие. Грубияните тормозеха не от неосъзнато желание да компенсират ниската си самооценка. Те го правеха, защото можеха и защото им доставяше удоволствие. Единственото противодействие срещу тях беше да ги накараш да изпитат страх. Защото чувството им за самосъхранение беше много изострено.

В енергията на мъжа нямаше никакви изненади или загадки. Желанието за издевателство беше съвсем явно. Лутър отново генерира потискащата енергия. Прищявката на мъжа да нарани и унижи Рей изчезна незабавно под тежестта на изтощението, но грубиянът вече се беше изправил с лице към Лутър.