Джейн Кренц - Предизвикателството

— Ще те изпратя до стаята ти — заяви най-сетне Корт, обърна се и отвори вратата. Хвана ръката й, когато тръгнаха, и я стисна.

— Ами после?

— После ще се върна и ще си взема студен душ! — избухна той тихо и всичко между тях сякаш се успокои. Едва ли нещо друго би успяло да постигне същия ефект.

— Горкият Корт — изкиска се Лиа, докато вървяха към фоайето, за да купи плик и марка на рецепцията. — Ти май наистина си имал планове за тази вечер, нали?

Той погледна към засмяното й лице.

— С моята склонност към мързел трябва добре да организирам нещата. Това е единственият начин някой като мен да живее спокойно! — Корт изви устни и златните му очи проблеснаха сърдито.

— Разбирам какво се опитваш да ми кажеш — отвърна честно тя. — И аз действам по същия начин. Изглежда ще има проблеми, когато се срещнат двама като нас! — Спряха на рецепцията.

— Не е непреодолима пречка — отвърна спокойно той, докато я наблюдаваше как надписва плика и го пуска в кутията. Лиа не обърна внимание на думите му.

— Готово. Кийт ще бъде доволен, когато получи писмото. — Тя въздъхна, потри ръце и Корт я поведе нагоре, по стълбите към стаята й.

— Сега можем да се отдадем на нас двамата — настоя отново той. Когато застанаха пред вратата й, Корт я обърна към себе си и едрите му ръце обрамчиха лицето й, преди да я погледне замислен. Палците му нежно потриваха нежната кожа на слепоочията й. — За последен път те питам. Лиа, ще…

— Не — прекъсна го тя и му се усмихна. — Не мога да се лиша от удоволствието да си те представя под студения душ! — Усети, че увереността й се връща, докато търсеше ключа. Човек просто трябваше да се отнася с чувство за хумор към живота, мислеше си Лиа.

Той я разтърси лекичко и в очите му заблестяха весели искри.

— Заради тази забележка ти обещавам един ден и теб да те пъхна под студения душ. — Наведе се и я целуна леко по устните. — Лека нощ, Лиа. Ще се видим утре сутринта. — След тези думи си тръгна.

Срещата с Корт за закуска бе втората задача на Лиа за деня. След като си сложи джинси и ярко жълт пуловер, тя грабна телефона.

— Здрасти, Кийт — усмихна се и слушалката. — Мислех, че ще ти бъде приятно да разбереш, че снощи подписах договора.

— Лиа! — Зарадваният глас на брат й долетя по линията — Заради тази чудесна новина ще ти простя, че ме събуди в такъв нечовешки час. Когато двамата с Тримейн приключим, „Охранителни системи «Брандън»“ ще са се превърнали в номер едно на Западното крайбрежие. — Той бе много доволен. — Знаех си, че щом се запознаеш с него, ще разбереш, че съм прав.

Тя се намръщи, без да разбира.

— Но аз не го познавам — започна Лиа, ала Кийт я прекъсна, преди да успее да му обясни, че се бе запознала човек, който познава Тримейн.

— Как така? Той не те ли намери? Дадох му адреса на мотела. Каза, че ще остане там два дни. — Кийт й се стори много учуден. Тя обаче не бе просто учудена, бе прекалено умна, умееше да мисли разумно и объркването й не беше дълго. Докато седеше на неоправеното си легло, стиснала слушалката в ръка, Лиа си каза, че бе била пълна глупачка, след като не се бе сетила сама, преди брат й да й подскаже. — Лиа? — прозвуча гласът на брат й.

— Висок мъж ли е? — попита тя, обзета от страх, въпреки, че вече знаеше отговора. — Косата му е на кестеняви и златни кичури, а очите му искрят в златно.

Брат й се разсмя.

— Доста поетично го описа, но точно. Май вие двамата добре се разбирате, след като те е убедил толкова бързо да подпишеш договора.

— Искрено се възхищавам на твоя господин Тримейн — отвърна Лиа с горчивина. — Изключително хитър човек.

— Лиа? Да не би нещо да не е наред? Говориш различно…

Някой почука на вратата и тя рязко вдигна глава. Стисна слушалката.

— Извинявай, Кийт. Идолът ти току-що пристигна, да ме заведе на закуска — прошепна бавно Лиа.

— Добре — отвърна доволно и весело Кийт. — Прати на Корт много поздрави. Кажи му, че нямам търпение започнем работа!

— На всяка цена — обеща тя и върна слушалката на мястото й, а след това стана, за да отвори вратата.

Корт сигурно бе усетил, че тя бе разбрала за измамата, каза си Лиа в мига, в който отвори вратата. Забеляза как очите му потъмняха, докато оглеждаше стаята и отнесеното й изражение. Беше не по-малко умен от нея. Не е честно, каза си подигравателно тя, той току-що се оказа по-умен от нея. Да, този мъж бе усетил веднага, че бе разкрит. Само че Лиа не бе готова да поеме дори най-незначителния риск.