Джейн Кренц - Предизвикателството

Така и не бе усетила кога бе подновил чувствената атака. Отначало Лиа се бе чувствала чудесно, знаеше, че владее положението, че тя бе тази, която имаше власт, а ето че неусетно бе станала безпомощна и откликваше с цялото си сърце на настойчивите му целувки и ръце.

Като насън усети как Корт улавя разтрепераните й любопитни пръсти, докато се опитваха да си проправят път под ризата му, и повдига дланта й към устните си за секунда, преди да се усмихне приканващо, чувствено и да надникне в изпълнените й със страст очи.

— Мисля, че е време да се качим горе, любима — прошепна дрезгаво той. — На това място не можем да си позволим следващата стъпка!

— Следващата ли? — повтори Лиа и се почувства глупаво, макар че все още не успяваше да мисли ясно.

— Ще те любя, моя сладка, и искам това да стане насаме, в моето легло!

Сама не знаеше как успя да се изправи и се облегна на него. Корт я прегърна с една ръка през кръста и пое към стълбите. Когато тя вдигна безпомощно очи към него, той се усмихна обещаващо и с нескрито желание.

Лиа усещаше как стълбите се стопяват една по една и някакъв далечен глас в най-скритото кътче на ума й започна да я предупреждава, че е време да се оттегли. Скоро щяха да стигнат на площадката, а след това да се озоват пред стаята му…

Как се стигна до този момент? Тя немощно тръсна глава, отчасти, за да избистри мислите си, отчасти, за да разбере къде бе сбъркала. Нямаше намерение да ходи в стаята му тази вечер, поне това си спомняше. Беше го целунала, защото й се стори напълно безопасно. Корт бе толкова въздържан, истински джентълмен. Беше я оставил да контролира прегръдката, беше се оставил на ласките й, а това не й се бе сторило страшно.

Той спря пред стаята си и пъхна ключа в бравата с една ръка, а с другата продължаваше да прегръща Лиа. Не било страшно, напомни си мрачно тя, когато вдигна очи, за да срещне неговите. Осъзна какво се случва едва когато Корт отвори вратата и леко я потегли навътре.

— Не! — прошепна твърдо Лиа и отказа да влезе. — Няма да бъде толкова лесно, Корт Ганън!

— Искаш да кажеш — опита се да уточни той и се обърна към застаналата на прага на стаята Лиа, — че няма да ти бъде толкова лесно да се отдръпнеш, след като си стегнала толкова далече ли?

— Не съм стигнала толкова далече сама! — отвърна разпалено тя и усети как самоконтролът й се връща стремглаво напълно разбрала какво я очаква.

— Не си — съгласи се Корт и леко изви устни. — Ти започна всичко това.

— Не ме обвинявай за онова, което си въобразяваш! — настоя властно Лиа, скръсти ръце пред себе си и го погледна ядосана. — Започнах с няколко целувки долу в ресторанта…

— Не мислиш ли, че е крайно време да довършим започнатото? — прекъсна я той, пристъпи по-близо и постави длан на врата й.

— Май се появяват съмнения кои кого прелъстява! — разфуча се тя и се почувства неловко.

— Да, ала се надявах да не зададеш този въпрос до утре сутринта — оплака се недоволен Корт.

— Значи признаваш, че си планирал всичко, което се случи, така ли? Подведе ме да мисля, че ще се държиш като джентълмен, а след това ми позволи да… да… — Думите й убягваха.

— Да прелъстиш и себе си, и мен също ли? Ами да. Планът беше съвсем простичък. — Той сви рамене.

Лиа го наблюдаваше. Беше й весело, усещаше раздразнение заради самодоволното изражение по лицето му. Прехапа устни и поклати ядосана глава.

— Корт, глупчо такъв — прошепна тя. — Не мога да си легна с мъж, когато познавам от два дни! Когато тази ваканция свърши, всеки от нас ще си тръгне по пътя. Не мога да се справя с една краткотрайна любовна връзка, не разбираш ли? Ако искаш това, според мен с най-добре да се разделим като приятели още тази вечер… — Думите пресекнаха под блестящия му поглед. Той изви подигравателно устни.

— Ти наистина ли вярваш в това? — прошепна язвително и пръстите му на врата й се стегнаха. — Наистина ли вярваш, че ще приключа с теб, след като изживеем един краткотраен флирт? — Разтърси я леко.

— Корт, какво друго бихме могли да направим? — възкликна нещастно Лиа.

— Всичко, което пожелаем, Лиа — отвърна простичко той. — А за себе си смея да кажа, че искам много.

— О, Корт!

— Когато ме погледнеш по този начин — измърмори той, — ми се струва, че и ти искаш между нас да излезе нещо повече.

Тя рязко си пое дъх и очите й грейнаха по-ярки от скъпоценния камък на врата й. Изправена пред разгорелите се помежду им чувства, просто не намираше какво да каже. Беше прекалено рано, за да се надява, и прекалено късно, за да не се надява. В отчаянието си прибягна към хумора.