Джейн Кренц - Предизвикателството

— Благодаря ти — прошепна Лиа в опит да отговори подобаващо на любезния комплимент.

— Няма защо — изръмжа той и се засмя. — Сега ще дойдеш ли в стаята ми?

Част от среброто в погледа й се втвърди, въпреки че сърцето й забърза.

— Май възпитанието отново ти изневерява.

Корт се усмихваше като хищник. Ако някой го наблюдаваше, трябваше да бъде много внимателен, за да забележи искрите в златните му очи и блясъка на зъбите му.

— Трябва да дойдеш в стаята ми — повтори търпеливо той.

— Защо? — попита остро тя.

— Защото договорът е там. Оставих го на масата до прозореца.

— Ще го взема утре сутринта — опита се да се изплъзне Лиа усетила, че бе въвлечена в двубой. Договорът не бе нищо повече от любезно извинение да започнат война, в която да разберат кой притежава по-силна воля.

— Не ми се иска да нося отговорност за него тази вечер — настоя Корт. — Това е бъдещето на брат ти.

— Тогава го свали — предложи тя с дрезгав глас, без да откъсва очи от него.

— Ще направя компромис и ще го донеса в стаята ти — заяви той привидно отстъпчиво и младата жена се почувства развеселена, въпреки че усети в колко опасно положение се намира.

— Ти няма ли да се откажеш? — прошепна любопитно Лиа.

— Не — заяви Корт и тя му повярва. Без да съзнава, Лиа прокара върха на езика си по долната устна и напрежението я завладя. Той чакаше.

— Не можеш да идваш в стаята ми. Не и тази вечер — отсече най-сетне тя и го погледна открито.

— А ти няма да дойдеш в моята — потвърди Корт.

— Не мога…

— Искаш да кажеш, че се страхуваш — поправи я тихо той.

Лиа си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Може и така да е. — Не се опита дори да го обори и забеляза, че Корт кима доволно.

— Тази вечер ще се примиря.

— Моля? — Едва се сдържа да не извика, защото усети как я залива възмущение. — Искаш да се страхувам от теб ли?

Сексуалното напрежение, което бликаше от нея, бе заменено от обида и женски гняв. Зелените й очи станаха по-твърди и тя го погледна през полуспуснати клепачи.

— С жена като теб ми се струва, че е необходимо аз да предприема първата стъпка — отвърна той на раздразнението й с типична мъжка самоувереност. — Сега поне си осигурих вниманието ти.

Лиа го гледаше и се опитваше да прецени дали да се засмее, или да го ритне. Чувството й за хумор, както обикновено, надделя. Тя се усмихна небрежно.

— Сигурен ли си, че ще знаеш какво да правиш, когато си осигуриш вниманието ми? Не забравяй, че не обичаш жени със склонност да командват.

— Много съм изобретателен — увери я Корт и се изправи гъвкав и силен. Усмихна и се приканващо, подаде й ръка и я привлече към себе си. — И нямам нищо против да се опиташ да ме командваш.

— Защото си мислиш, че няма да успея, нали?

— Защо не пробваш, за да разбереш? — отвърна небрежно той и я поведе към фоайето на хотела.

— И какво ще се случи с горкото ти мъжко самочувствие, ако успея? — предизвика го Лиа, отдадена на приятното усещане на пръстите му, сплетени с нейните, докато я водеше напред към остъкления балкон над шумния прибой. Изумрудената й пола се стелеше около глезените й, докато вървеше.

— Сигурно ще се разпадне — въздъхна с престорено отчаяние Корт и я преведе през празната стая, потънала в сенки, за да застанат пред едни от огромните френски прозорци. Под тях вятърът подмяташе вълните и те се разбиваха на скалистия бряг, тласкани напред от приближаващата буря. Случайните снопове лунна светлина придаваха тайнственост на мястото. Както обикновено, тя усети силното въздействие на природата.

Усети как пръстите на Корт се стягат и инстинктивно разбра, че мястото му бе въздействало по същия начин. Цяла вечер се бе опитвала да отблъсква шеговитите му намеци и да не допуска желанието му да я завладее, а ето че сега се поддаваше на нещо много по-първично и опасно.

Освен това интуитивно разбираше, че истинската опасност бе в собствените й реакции към този мъж, който за два дни се бе превърнал от непознат в довереник. Сега се опитваше да й стане любовник и Лиа си каза, че трябва много да внимава.

— Май сме сами. Ако седнем в онази ниша, дори да има някой, няма да ни види. Ела, Лиа — настоя Корт и я поведе след себе си.

След миг тя вече седеше на коленете му, отпуснала глава на широкото му рамо. Среброто в очите й се бе превърнало в наситена платина още преди устните му да покрият нейните.

В мига, в който устните на Корт докоснаха нейните, Лиа си помисли, че съвсем не бе очаквала подобно нещо. Нямаше предпазливост, нямаше несигурност в ласките му, ръцете му я притискаха силно. В начина, по който устните му си играеха с нейните, имаше нещо много различно от очакванията й. Това бе предизвикателна нежност, каквато не бе очаквала.