Джейн Кренц - Предизвикателството

— Основната причина, поради която Кийт настоява да наеме този човек като главен консултант, е, че се надява се учи от него! Ако Тримейн не желае да обсъжда решенията си, тогава за Кийт няма никаква полза!

— След като Тримейн се е съгласил да напътства брат ти през следващите две години, докато Кийт натрупа достатъчно опит, за да поеме самостоятелно управлението на фирмата, можеш да си сигурна, че ще постъпи точно както е казал. От всичко, което съм видял досега, той е човек на думата. Просто иска да е ясно още от самото начало, че докато договорът е в сила, той е водещата фигура. Ако питаш мен, брат ти е проявил здрав разум. Сигурно с доста страшно на двайсет и пет да наследиш такъв голям бизнес. Нали каза, че е две години по-млад от теб?

Лиа кимна мрачно.

— Знам, че няма опит в управлението на фирма. Всички предполагахме, че татко ще се занимава още години наред… — Тя бързо се отърси от мислите за неочакваната смърт на родителите им, загинали миналата година по време на самолетна катастрофа в Европа. И двамата с Кийт загърбиха мъката. Налагаше се веднага да се заемат с най-важните неща.

— От всичко, което ми каза, брат ти никога не е имал намерение да поема управлението — отбеляза тихо Корт, без да изпуска младата жена от поглед.

— Така е. Беше огромна изненада, когато прецени, че е най-добре да се заеме с фирмата, вместо да я продаде — призна Лиа. — Напоследък ми изглежда съвсем нов човек, сякаш е преоткрил себе си. — Тя поклати глава и се замисли как брат й се луташе, откакто завърши колеж — Затова не ми е приятно да отхвърля идеята му да чиракува на Тримейн, но…

— Но се страхуваш, че ще подпише договор, който ще го разори, така ли? — попита изпълненият с разбиране Корт.

— Ти го прочете. Договорът с прекалено обвързващ, не можеш да го отречеш — отвърна бързо Лиа и разсеяно прокара пръст по ръба на чашата, докато наблюдаваше как светлината си играе с течността вътре.

— Да, ала интересите на брат ти са напълно защитени, Лиа. Не забравяй, че ти притежаваш половината фирма. Половината дялове са в твоя власт. Ако Тримейн се окаже опасен, няма да го наемете. Просто ще ти се наложи да убедиш Кийт, че е направил грешка. Договорът ще бъде в сила, докато собствениците са доволни. Кийт просто иска шанс да постъпи както прецени. Сигурна ли си, че не си влязла в ролята на прекалено загрижена по-голяма сестра?

Лиа вдигна очи и метално зелените й очи се присвиха, когато чу обвинението.

— Не съм — сопна се тя. — Това е мое задължение като съсобственик. На договора с Тримейн е необходим и моят подпис. Баща ми остави фирмата „Брандън“ и на двамата.

— Като се е подразбирало, че в повечето случаи ти ще бъдеш партньорът без глас — напомни й той тихо, но категорично.

Лиа се сви.

— Май съм ти разказала за договора повече, отколкото трябва, преди да ти поискам съвет — измърмори тя, подразнена от себе си.

Само че с Корт се говореше толкова лесно. Снощи се изуми от спокойната приятна атмосфера, която той създаде още от самото начало. Нещата следваха едно след друго и преди да се усети, вече му обясняваше, че бе избрала това усамотено място, за да мисли една седмица. Бе обещала на Кийт, когато се върне в Санта Роза, градът в северна Калифорния, където бе домът й и имаше книжарница, да му съобщи решението си дали да наемат Тримейн.

Корт се усмихна.

— Май решението ти не трябва да е дали да подпишеш договора, или не, а дали да позволиш на брат си да поеме фирмата.

Лиа стисна зъби и се насили да обмисли думите му.

— Никога не съм била от онези по-големи сестри, които обичат да командват.

— Приличаш ми на жена, която има склонност да командва — засмя се той.

— Само че съм прекалено умна и не бих допуснала подобна грешка с брат си. Не искам да ме намрази!

— А с любимия? Би ли допуснала грешката да командваш мъжа, с когото имаш връзка? — опита се да я предизвика Корт и се облегна напред. Златните му очи проблеснаха игриво.

Тя се усмихна надменно, усетила как във вените й се разлива топлина.

— Това е различно — вметна високомерно. — Всички знаят, че един мъж е най-щастлив, когато има кой да го води.

— Странно, а пък аз съм чувал, че жените са доволни, когато някой ги води! — измърка на свой ред той.

— Това е някакъв мит — забеляза небрежно Лиа. — Това впечатление е било създадено от филмите на Рудолф Валентино, превъплъщаващ се в шейхове, които отвличат жените си в пустинята.

— Да не говорим за другите филми, в които главните герои са силни мъже като Гейбъл и Богарт и…