Джейн Кренц - Предизвикателството

— За какво се замисли? — прекъсна я неочаквано Корт и твърдите му устни потръпнаха в крайчето, докато наблюдаваше замисленото й лице.

— За вчера — призна простичко тя.

— Какво за вчера — настоя тихо той и ръцете му я притеглеха още по-близо до мускулестото му тяло. Използваше танца като извинение да я докосва и прелъстява, разбра шокирана Лиа. Усети как пулсът й се ускорява в отклик на нескритата му възбуда.

— Приближи се към мен така, все едно че ме познаваше. — Тя се усмихна. — В първия момент се уплаших, че наистина се познаваме отнякъде, а аз съм забравила името ти.

— Права си — отвърна многозначително Корт. — Аз съм човек, когото трябва да познаваш. Не помнеше името ми, защото все още не ти го бях казал.

— Този открит подход в началото, да ми кажеш как завършва книгата, също ми се стори доста хитър — усмихна се широко Лиа. — Съсипа плановете ми за целия ден, защото имах намерение да прочета книгата до вечерта!

— Исках да си свободна, за да прекараш времето си с мен.

— И аз така реших — кимна тя. — Само че нямаше да се получи, ако не се бе оказало, че си също толкова мързелив и незаинтересуван от тениса като мен!

— Знаех, че сме си лика-прилика още от мига, в който те забелязах във фоайето — увери я шеговито той и смехът затопли приятно очите му. — Нека бъдем честни, малко хора биха дошли тук по това време на годината.

— Някой, който няма амбиции да се превърне в следващата тенис или голф звезда ли? — засече го Лиа и усети, че песента свършва.

— Говоря за човек — отвърна напълно сериозно Корт, хвана я за ръката и я поведе към малката маса, — който разбира, че да се разхождаш по брега на зазоряване е най-важният спорт на този свят.

— Боя се, че няма да се вместя в тази категория — измърмори кисело тя, докато той се настаняваше. — За мен танците са много по-приятно занимание. А за човек, който твърди, че е прекалено ленив, за да се заеме с какъвто и да било друг спорт, освен разходките, ми се струва, че се справяш доста успешно на дансинга!

— Да танцувам с теб не е спорт — изтъкна Корт, вдигна тумбестата чаша и отпи огромна глътка коняк.

— Така ли? — попита Лиа и изви вежда предупредително.

— Не — призна той, без да обръща внимание на изражението й. — Това е прелюдия към момента, в който ще те любя, и никога не бих допуснал грешката — добави с тих дрезгав глас, преди да се приведе напред, за да огледа внимателно лицето й, — да причисля секса към спорта или игрите.

— Корт! — възпря го тя, решила да му даде да разбере, че минава границата. — Мисля, че е крайно време да престанем с приказките по този въпрос. Нали не би искал да си помисля, че едно-единствено нещо ти се върти в главата? — Постара се забележката й да прозвучи хапливо. Само че й се стори трудно да прикрие възмущението си от блесналите му очи. Истинската й реакция, когато той заговори така открито за секс, бе неподозирана слабост, която остави в нея впечатлението, че Корт я преследва. Лиа Брандън не бе свикнала да бъде преследвана жена. Освен това, обеща си безмълвно тя, нямаше намерение да позволи на този мъж да се отнася към нея като към плячка. Беше й приятно, че я намира за привлекателна, защото чувството бе взаимно, но имаше отлична представа за равноправието в една връзка. Освен това бе наясно колко бе потискащо да имаш връзка единствено заради секса. При последната мисъл просто стисна устни, а Корт, който бе невероятно наблюдателен, едва ли бе пропуснал промененото изражение в сребристозелените й очи.

— Когато съм край теб, Лиа, мога да мисля само за едно — призна той и изви чувствено устни. — Да ти кажа ли каква беше първата ми мисъл тази сутрин?

— Каква? — попита предпазливо тя, посегна към чашата си и отпи малка глътка. На пламъците на свещите наситено кехлибареният цвят на роклята й блестеше. Светлината се разпиляваше от необикновения зелен камък в златен обков, който падаше над гърдите й.

— Че не е редно да се будя сам. Трябваше да си до мен — прошепна Корт с такава жар, че мигна неуверено.

— Вече ти казах, че разговорът стигна прекалено далече — въздъхна тя и призова цялата си воля. Обичайно не бе толкова безсилна. — Предлагам или да сменим темата, или да си пожелаем лека нощ.

— Не ти ли е приятно да знаеш, че те желая? — попита той учуден. — Или просто се притесняваш да признаеш, че и ти ме желаеш?

— Ако си въобразяваш, че ще ме накараш да ти отговоря на въпрос, който е нож с две остриета, изглежда ще се окажеш значително по-ниско интелигентен, отколкото предполагах отначало! — заяви високомерно Лиа и потисна напиращия смях.