Джейн Кренц - Предизвикателството

— Корт, това е доста неочаквано — прошепна Лиа, не се сдържа и се изкиска.

По лицето му плъзна неуверена усмивка, стигна до очите му и той я привлече до себе си, а тя зарови лице в сакото му. Задържа я така дълго, без да казва и дума, и младата жена остана доволна.

Най-сетне я пусна, отстъпи, но не махна ръце от раменете й, докато се вглеждаше в изпълненото й с въпроси лице.

— Никакви игри повече, Лиа. И двамата сме достатъчно възрастни за подобни неща! — предупреди я напрегнато Корт и тя се сви, когато долови решителността в гласа му. Той говореше сериозно.

— Мъжете изглежда си мислят, че всичко, което не завършва в леглото, е игра! — обвини го Лиа в нещо, което вече бе споменавала тази вечер.

— И е точно така — отвърна веднага той.

— Не е истина, Корт!

— За нас е истина — отвърна тихо той.

— Не ме принуждавай да прибързвам — заяви гордо тя и вирна предизвикателно брадичка.

— Точно това искам да направя — призна Корт и пръстите му стиснаха болезнено раменете й. — Иска ми се да те зашеметя и да те отведа в леглото, където ще те накарам да се почувстваш сигурна в себе си.

Тя отстъпи назад, за да се отдръпне от ръцете му и го погледна с очакване и копнеж.

— Ти — заяви Лиа приглушено, — имаш нужда от един добър урок за злото, което носи обсебилия те ламтеж за власт.

— Не мога да бъда друг. — Съвсем не се разкайваше. Кафявите му очи сякаш я поглъщаха.

Тя се поколеба, усетила влиянието му върху сетивата си и инстинкта да избяга, докато все още може. Знаеше, че я грози опасността да се влюби в този мъж, макар че го познаваше съвсем отскоро и отчаяно й се искаше да повярва, че той също може да се влюби в нея. Затова се налагаше да контролира нещата, докато и двамата бяха сигурни. При Корт Ганън човек трябваше да заложи на сигурно, на абсолютно сигурно…

Насили се да се усмихне и го погледна удивително спокойно, с неподозирано самообладание.

— Лека нощ, Корт. Тази вечер… — Лиа замълча и се усмихна широко. — Тази вечер научих много. Ще се видим ли утре сутринта?

В първия момент устата му се сви и тя се зачуди дали ще я остави да се измъкне. След това той наклони глава на една страна.

— Ще те взема за закуска.

— Благодаря ти. Тъй като съм тук, би ли ми върнал договора на брат ми — продължи Лиа със същия небрежен глас. Беше й трудно, тъй като усещаше напрежението между тях, ала тя притежаваше силна воля.

— Там, на масата е. — Корт не откъсна очи от нея, докато прекоси стаята и посегна към документа, челото му бе набраздено замислено, докато Лиа преглеждаше договора отново.

— По дяволите — прошепна примирено тя. — Имаш ли химикалка? Най-добре да подпиша веднага и да престана да измъчвам брат си. — Без да каже и дума, той й подаде химикалка и я наблюдаваше замислен, докато Лиа прехвърляше страниците, за да подпише. Без дори да се поколебае, тя се подписа с едри букви, също като подписа, вече положен на гърба на листата. Погледна отново името на мъжа и остави химикалката. — К. Тримейн — повтори Лиа, оправи документа и го сгъна. — Предупреждавам те, Корт Ганън — усмихна се на една страна тя, — ако този човек съсипе бъдещето на брат ми, ще те погна с касапски нож.

— Няма да ти се налага да ме търсиш дълго — обеща той и в очите му заблестяха интересни искри. — Имам намерение да се задържа там.

— Много си сигурен в него — отбеляза тихо тя и шеговитостта изчезна от гласа й, когато срещна погледа му.

— Той ще бъде напълно честен с брат ти — заяви мрачно Корт.

— Има ли нещо друго, което знаеш за него? Освен качествата му на бизнесмен? — попита любопитно Лиа.

— Какво искаш да ти кажа? — попита не особено сговорчиво той.

Тя удари сгънатия договор в дланта си и очите й заблестяха.

— Женен ли е?

— Не. Има ли значение?

— Не. Просто бях любопитна.

— Нали знаеш какво причинило любопитството на котката?

— Да не би да се опитваш да ме предупредиш да не навлизам в подробности за личния живот на К. Тримейн? — усмихна се хитро Лиа.

— Той е мъж — отвърна с измамно спокойствие Корт и посегна за химикалката.

— Ясно! Това ще рече, че е женкар — уточни весело тя, защото новата игра й харесваше, най-вече защото той не желаеше да се включи. — Много ли пие? Приви ли се на тъп мъжкар?

— Ти май наистина си го набройкала, а? — изръмжа Корт и я погледна недоволно.

Лиа въздъхна примирено.

— Виждам, че от теб няма да изкопча никакви пикантни подробности. Защо става така, че мъжете винаги се поддържат?