Джейн Кренц - Предизвикателството

— Добро утро, господин Тримейн — успя да го поздрави тя със стегнат и малко груб глас, който с нищо не приличаше на нейния. Ръката й потрепери, докато стискаше бравата. Беше обзета от гняв и трябваше да впрегне цялото си самообладание, за да не се поддаде на импулса да издере лицето му.

— Добро утро, Лиа — отвърна тихо Корт. Говореше толкова спокойно, че й се прииска да забие нокти в дланите си. — Виждам, че не си се сдържала и си се обадила ни брат си, за да му съобщиш добрата новина — добави той сухо. Наблюдаваше я строго и мрачно, и погледът му издаваше, че бе наясно какви мисли й се въртят в главата.

Тя вирна брадичка презрително и огледа студено тъмните панталони, тесния ханш и червеникавокафявия пуловер, облечен върху кремава риза с разкопчана яка. Беше толкова спокоен, толкова хладнокръвен, както подобаваше на победител в неравностойната им битка.

— Поздравления — изрече с безизразен глас Лиа. — Мога единствено да се извиня, че победата ти беше толкова лесна. Сигурно е истинско разочарование да не срещнеш никаква съпротива от страна на врага. Или ти си от хората, които предпочитат лесните победи?

Корт посегна и едрата му ръка отвори вратата още малко, колкото да я изтръгне от стегнатите й пръсти. Тя машинално отстъпи назад, когато той прекрачи прага, за да влезе в малката стая. Затвори вратата тихо.

— Договорът — отвърна намръщен Корт, — не бе важното между нас. Исках да приключим с този въпрос.

Ъгълчетата на устните й се отпуснаха недоволно, докато Лиа го наблюдаваше. Дългата й плитка бе прехвърлена отпред на жълтия пуловер. Беше облякла ярко жълт пуловер, дръзки обеци, които му отиваха, и цветът им изпъкваше на тъмната коса.

— Разбирам — подхвърли напрегнато тя — За теб победата над една жена трябва да бъде постигната в леглото, нали така? — Възмущението й бе неприкрито, но то не повлия по никакъв начин. Как бе възможно да е толкова дебелокож и безчувствен! — Питам само от любопитство, кога щеше да ми кажеш истината?

— Когато се озовеше на сигурно място в леглото ми — призна той без колебание и Лиа едва се въздържа да не го замери с нещо.

— Ти си един долен тип.

— Просто съм практичен. Когато върша нещата по моя начин, винаги постигам резултата лесно и не се получава като сега.

— Искаш да кажеш, че щеше да си много по-доволен от себе си, ако бе успял и да ме прелъстиш, и да си осигуриш подписа ми на договора — разфуча се тя. — Господи! Какъв човек си ти? Да си въобразявам снощи, че си джентълмен! Не мога да повярвам каква глупачка съм била! — Лиа му обърна гръб, скръсти ръце на гърдите си и застана пред тоалетката и малкото огледало. Как бе възможно да е толкова загубена? Това бе по-зле, много по-зле, отколкото…

Корт застана зад нея, ала не посмя да докосне напрегнатите й рамене. Златистокафявите му очи срещнаха разпалените зелени пламъци в нейните през огледалото.

— Това е най-трудното, нали, Лиа? — продължи той. — Да знаеш, че си попаднала в капана.

— Дори на най-добродушните хора не им е приятно, да ги правят на глупаци — отвърна разпалено тя.

— Много по-зле е за онези от нас, които имат твърде високо мнение за собствената си интелигентност, нали? — изтъкна Корт. — Снощи ти казах, че не съм единственият, прокълнат с твърде високо самочувствие!

Лиа потръпна при тези думи не заради скрития им смисъл, а заради онова, над което я накараха да се замисли. Не бе пострадало просто самочувствието й заради неговите машинации. Дълбоко в себе си тя се чувстваше предадена. Тъкмо това чувство й бе трудно да преглътне. Не й помогнаха и опитите да се убеди, че няма причина да изпитва толкова дълбока болка. Най-важното бе да не му позволява да разбере какъв удар й бе нанесъл.

— Бъди сигурен — заяви вбесена, — че самочувствието ми пострада. Може би тази информация ще измести прелъстяването, с което имаше намерение да подсладиш победата си.

В огледалото забеляза напрежението по лицето му.

— Трябва да поговорим за много неща, Лиа. Ела да се разходим на плажа. Искам да ти обясня всичко, любима…

— Трябва да си напълно луд, ако си въобразяваш, че ще тръгна с теб след всичко, което ми причини! — изсъска тя, завъртя се рязко и подпря ръце на ханша. — Вече постигна победата си. Сега ме остави на мира!

— Боя се, че няма да стане — въздъхна той.

— Дали малко помощ от мениджъра на хотела няма да ми дойде добре? Сигурна съм, че той с удоволствие ще ти попречи да тормозиш гостите! Ще му се обадя!