Джейн Кренц - Красавицата и звярът

— Е, това още веднъж доказва, че е трябвало да ме уведомите за плана си, милорд. Толкова пъти ви го казвах. Човек би очаквал да влезе най-сетне в главата ви.

Гидиън повдигна вежди.

— Наистина, човек би очаквал подобно нещо.

Очите на Хариет се разшириха.

— Изведнъж се сетих за нещо, милорд. Господин Хумболт не беше в списъка на гостите ни.

— Не, не беше — съгласи се Гидиън. — Което доказва, че майка ми е била съвсем права относно списъците на гостите. Когато присъства такава огромна тълпа, всеки, който е прилично облечен, може да се вмъкне в къщата, стига да е достатъчно хитър.

На следващата сутрин разговорът около масата за закуска се въртеше изцяло около залавянето на господин Хумболт.

— Това непременно ще накара целия град отново да заговори за вас — каза лейди Хардкасъл на Хариет, доста развеселена. — Всички ще казват, че лорд и лейди Сейнт Джъстин са успели да осигурят на гостите си още едно необикновено забавление. Само си представете! Вие двамата сте заловили един опасен крадец, и то в разгара на собственото си соаре.

— Пише го във всички вестници тази сутрин — съобщи Хардкасъл от другия край на масата. Вече бе преполовил една голяма купчина вестници. — Всичко е описано прекрасно. Пишат, че Хумболт е главният крадец в една банда, която е извършила серия обири през последните няколко месеца.

— А Сейнт Джъстин е герой, защото е замислил капан за залавянето му — каза Хариет, като отправи поглед, пълен с възхищение, към Гидиън. — Споменават ли и това?

Гидиън погледна сърдито от отсрещния край на масата.

— Надявам се, че не.

— О, напротив! И това го пише — Хардкасъл остави поредния вестник и взе следващия. — Наричат те галантен и много съобразителен, момчето ми. И описват как си спасил своята лейди от опасния крадец.

— Чудесно — възкликна Хариет. — Толкова се радвам, че са разбрали точно как се случи всичко.

Гидиън я погледна лаконично.

— Господин Хумболт се бе втурнал да спасява живота си, когато се блъсна право в мен, скъпа. Не ми се стори особено опасен. По-скоро уплашен. Ти изглеждаше опасна. Няма да забравя тази гледка: Хариет, хванала онази кана с такова войнствено изражение. Направо ми изкара ума.

— О, ами… предположих, че иска да открадне зъба ми — обясни Хариет.

— Господин Добс стигна до заключението, че Хумболт отдавна се нуждае от пари, за да поддържа музея си — каза Гидиън. — Очевидно е прибягнал до кражби, за да се опита да закупи още вкаменелости.

Хариет кимна.

— Един колекционер на вкаменелости е готов на всичко, когато е отчаян. Горкичкият господин Хумболт! Надявам се, че няма да са много сурови с него. Донякъде разбирам мотивите му.

— Поне репутацията ти на добра домакиня вече е факт — доволно рече лейди Хардкасъл. — Градът се плаши най-много от скуката, а вие му осигурихте още една вълнуваща случка.

Хариет тъкмо се канеше да отговори, когато Аул влезе в трапезарията с поднос, на който се намираше сутрешната поща. Писмото най-отгоре бе адресирано до Хариет.

— Мили боже! — възкликна Хариет, докато разчупваше печата. — Писмото е от госпожа Стоун. Чудя се дали не се е случило нещо лошо.

— Несъмнено някой е умрял от ужасна, бавна и мъчителна смърт, или пък в Ъпър Бидълтън е плъзнала епидемия — подметна Гидиън. — Само такива събития могат да вдъхновят тази старица да напише писмо.

Хариет не обърна внимание на думите му, а прегледа набързо съдържанието на краткото писмо. Тя извика от неприятна изненада, когато разбра за какво става въпрос.

— По дяволите!

Графът и съпругата му я погледнаха загрижено.

— Нещо не е наред ли, скъпа? — попита Гидиън съвсем спокойно, докато дъвчеше хапка бекон.

— Нищо не е наред! — Хариет махна с писмото към него. — Случило се е най-ужасното нещо. Точно от това се опасявах.

Гидиън преглътна бекона си, все още съвсем невъзмутим.

— Може би е най-добре да ни кажеш какво пише в писмото.

Хариет бе толкова слисана, че едва успя да проговори.

— Госпожа Стоун казва, че има причини да вярва, че друг търсач на вкаменелости е започнал да изследва моите пещери. Онзи ден е видяла някакъв мъж на брега, а следващият път, когато го е забелязала, е носел един голям каменен къс.

Гидиън остави препечената си филийка на масата.

— Дай да видя писмото.

Хариет му връчи кратката бележка.

— Това е катастрофа! Някой друг може да е открил костите, които принадлежат на животното от моя зъб. Трябва незабавно да се върна в Ъпър Бидълтън. А вие трябва да изпратите нареждания в Блекторн Хол, сър. Никой не трябва да бъде допускан в моите пещери!