Джейн Кренц - Красавицата и звярът

— Разбира се.

Хариет се запъти по коридора към задната врата, но промени решението си, защото внезапно почувства, че единият й жартиер се е откачил. Затова реши да се качи в стаята си и там, насаме, да го закрепи по-здраво.

На върха на стълбището тя зави наляво и тръгна по коридора. Нямаше никакво съмнение. Жартиерът наистина беше откопчан. Чорапът й започваше да се смъква. Слава богу, че бе забелязала навреме този проблем. Щеше да е безкрайно унизително чорапът й да се свлече до глезена в разгара на първото й соаре.

Коридорът изглеждаше по-тъмен от обикновено, забеляза Хариет. Някой бе изгасил част от свещите по стените. Аул сигурно се опитва да прави икономии.

Тя отвори вратата на спалнята си и се спря на място, когато видя, че и там е тъмно. Само една свещ гореше на бюрото й.

Хариет съвсем ясно помнеше, че не е оставяла свещ на бюрото си. Намръщи се и тръгна напред, като се чудеше защо ли прислужницата е запалила тази свещ точно там.

И тогава видя прегърбената фигура, надвесена над чекмеджето на бюрото й. Моментално разбра какво става. Точно в това чекмедже тя държеше зъба си.

— Стой, крадец! — извика Хариет.

Втурна се напред, размахала заплашително единственото си оръжие — ветрилото.

— Стой на място! Как смееш!

Тъмната фигура рязко се изправи. Той с трясък затвори чекмеджето и се извърна, все още прегърбен, за да застане лице в лице срещу Хариет. Светлината на свещта разкри сбръчканото лице на господин Хумболт.

— Проклятие — изсъска той. После скочи към вратата, като изблъска Хариет настрани.

Хариет падна на килима и се подпря на леглото. Протегна ръка и напипа в тъмното каната до умивалника. Грабна я и се опита да се изправи на крака.

— Какво, по дяволите, става тук? — изрева Гидиън откъм вратата. — Господи, Хариет!

В този миг втурналият се господин Хумболт се блъсна в неподвижната фигура на изхода. Гидиън го хвана за врата и захвърли дребния човечец настрани. Хумболт се свлече на килима с тих вопъл.

— Погрижи се за него, Добс — с две големи крачки Гидиън прекоси стаята, наведе се и грабна Хариет в прегръдките си. — Добре ли си? — попита той с пресипнал глас.

— Да, да, добре съм — каза тя, като едва си поемаше дъх. — Слава богу, че го хвана. Гидиън, той се опитваше да открадне зъба ми!

— По-вероятно е да е търсел бижутата ви, лейди Сейнт Джъстин — каза Добс от вратата. — Ама че подлец. Даже лицето му е като на крадец, нали? Не че винаги може да ги познаеш по външния вид, но все пак… А ей тоя тук може спокойно да мине за образцов представител на престъпните прослойки.

Гидиън се обърна към него, все още с Хариет в прегръдките си. Хариет сърдито гледаше господин Хумболт, който тъкмо се опитваше бавничко да се изправи от пода.

— Господин Хумболт! Как можахте да паднете толкова низко?! — попита тя. — Трябва да се срамувате от себе си.

Хумболт простена и я погледна сърдито, докато Добс го изправяше на крака.

— Просто се разхождах и се изгубих по коридорите. Попаднах тук съвсем случайно. Въобще не съм се опитвал да открадна бижутата ви. За какво са ми бижута?

— Ако сте търсили бижута, в което доста се съмнявам, сигурно сте искали да ги продадете, за да финансирате сбирката си вкаменелости — обяви Хариет.

Хумболт я гледаше ядосано.

— Не е вярно! Добре тогава, щом искате да знаете, дочух, че сте открили нещо интересно в пещерите на Ъпър Бидълтън. Естествено не повярвах на слуховете. Самият аз съм изследвал онези пещери преди години, и то из основи, та знам, че там не е останало нищо ценно. Въпреки това исках сам да се уверя, да не би съвсем случайно да сте се натъкнали на нещо.

— Ха! Знаех си аз — Хариет поклати глава с отвращение и погледна Гидиън. — Все ви повтарях, колекционерите на вкаменелости са долни и безскрупулни мошеници, милорд.

— Вярно — Гидиън я гледаше замислено. — Сигурна ли си, че нищо ти няма?

— Напълно. Вече можете да ме пуснете на земята — Хариет пооправи полите си, когато Гидиън внимателно я постави на краката й. Заради откопчания жартиер чорапът й съвсем се бе свлякъл и сега стоеше набран около глезена й. — Как успяхте да дойдете навреме?

— Бях наредил на господин Добс да наглежда гостите тази вечер — обясни Гидиън. — Ако си спомняте, поканихме всички заподозрени хора от списъка ми. Реших да не рискувам.

Хариет се усмихна лъчезарно.

— Беше, преди на теб да ти хрумне да се втурнеш нагоре по стълбите в най-неподходящия момент — сърдито отвърна Гидиън.