Джейн Кренц: Красавицата и звярът

Беше се оправдала с обичайното извинение, че всички от прислугата били заети. На Гидиън отново му се наложи да й чете конско. Струваше му се, че до края на живота си ще трябва да й повтаря все едни и същи неща.

— Тук е — възкликна Хариет, като се втурна обратно към стола си и разтвори списанието на съдържанието му. — „Описание на големия звяр от Ъпър Бидълтън“, от Хариет, лейди Сейнт Джъстин — тя вдигна поглед, а очите й преливаха от възторг. — Най-сетне го отпечатаха, Гидиън. Отсега нататък всички ще знаят, че звярът от пещерата принадлежи само на мен.

Той се усмихна.

— Поздравления, скъпа. Но все си мислех, че вече няма човек, който да не го знае.

— Склонен съм да се съглася с теб — Хардкасъл и съпругата му си размениха многозначителни погледи.

Лейди Хардкасъл се усмихна на Хариет.

— Толкова съм горда, че мога да заявя: аз познавам откривателката на такава забележителна група вкаменелости, скъпа.

Хариет сияеше.

— Благодаря. Нямам търпение Фелисити и леля Ефи да дойдат на чай днес следобед — тя прелисти страниците, дока то стигна до собствената си статия. — Май не вярваха, че това ще бъде отпечатано.

— Осмелявам се да кажа, че това несъмнено ще е основната тема за разговорите на колекционерите за доста дни напред — каза графът. — Ще възникнат много спорове относно съществуването на подобно гигантско влечуго. Със сигурност ще те обкръжат десетки хора, които ще искат да видят твоя звяр.

— Нека спорят — щастливо рече Хариет. Тя погледна Гидиън. — Аз си знам, че моят звяр е нещо наистина много ценно и рядко.

Гидиън отвърна на погледа и от другия край на масата. Струваше му се, че би могъл да се удави в морето от любов, което виждаше в очите й. Отново се зачуди как е могъл да живее през онези дълги, мрачни години, заровен в собствената си пещера.

Но Гидиън знаеше каква е истината: през онези пусти и тъмни години, преди да срещне Хариет, той просто е съществувал. Не бе изпитвал нито радост, нито надежди и очаквания за бъдещето, докато тя не го бе освободила. Тя го изведе навън, под слънчевата светлина, точно както бе освободила костите на древния звяр от каменния им затвор в скалите.

— Твоят звяр не би значел нищичко без теб, скъпа — нежно рече Гидиън. — Все още щеше да е заключен в оковите на камъка.

Два месеца по-късно Хариет роди без никакви усложнения едно здраво момченце. Скоро стана ясно, че синчето ще има златистокафявите очи на баща си, както и неговия ръст и сила. Бебчето също така проявяваше доста силен характер и невероятно твърдоглавие, които не изненадаха абсолютно никого.

Когато Гидиън положи крещящото човече в скута на Хариет, тя го погледна с насмешлива тъга.

— Опасявам се, че ние двамата сме създали истинския Звяр от Блекторн Хол, милорд — оплака се Хариет. — Само чуй свирепия му рев!

Гидиън се засмя, по-щастлив, отколкото бе предполагал, че може да бъде.

— Ти ще го опитомиш, любов моя. Определено имаш страхотен подход към зверовете.

© 1992 Джейн Ан Кренц

© 1999 Деница Попова, превод от английски

Jayne Ann Krentz

Ravished, 1992

Сканиране: ?

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008

Редакция: maskara, 2008

Издание:

Аманда Куик. Красавицата и звярът

Издателство „Ирис“, София, 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9858]

Последна редакция: 2009-05-05 16:40:36

Ани Радклиф — английска писателка от 18 век, чиито романи са сред най-популярните в жанра на готическия роман.

Крейн (crane) на английски означава жерав или щъркел — Б.пр.

Базилиск — митично чудовище, подобно на влечуго, което причинявало смърт само с погледа или с дъха си. — Б.пр.

Гретна Грийн — село в Шотландия, където са се сключвали бракове без формалности — Б.пр.