— Ще дойдете ли с мен в ложата на Хъмфри?
— Щом настоявате… — съгласи се колебливо тя, опитвайки се да потисне нарастващото вълнение.
— След като току-що отървахте кожата от дългата ръка на закона, да ме удостоите с благоволението си е най-малкото, което можете да направите, нали? — отбеляза лаконично Кон.
— Представяте нещата по забележително недипломатичен начин, Кон. — В думите й се прокрадваше известна строгост. По дяволите! Наистина му дължеше някаква отплата за случайната намеса. Но не й допадаше начинът, по който той използваше това задължение в своя полза. Кон Ландри — реши Онър — беше доста коравосърдечен. Част от първоначалното й вълнение помръкна. — Не виждам защо бихте желали точно моята компания, за да гледате как бяга Легаси, но…
— Желая я. Това решава въпроса.
— Господин Ландри — започна разярено тя, но бе прекъсната от непознат глас. Той беше на мъж със силно провлачен южняшки говор.
Тя се обърна и видя да приближава едър плешив мъж с шкембе и с приветлива усмивка. Носеше бежова широкопола шапка от филц с лента като че от истинска змийска кожа. Останалото му облекло — от ризата стил „уестърн“ и широките му панталони до ръчно изработените ботуши беше в хармония с шапката. Мъжът беше около шейсетте, прецени тя. Бръчиците около очите, предизвикани от усмивката му, я накараха да му отговори също с усмивка.
— Имайте милост, госпожице. Кон е в града само заради надбягванията. Той е съвсем сам и ми се струва напълно логично, че иска да наблюдава голямото надбягване на Легаси заедно с толкова миловидно създание като вас.
Ландри кимна на новодошлия.
— Онър, това е Итън Бейли. Той има няколко коня при моя треньор, Тоби Хъмфри. Итън, запознай се с Онър Мейфийлд.
— Здравейте, как сте? — попита любезно тя, протягайки ръка. Пръстите й веднага бяха силно стиснати от мека длан.
— Съвсем добре, госпожице Онър. Госпожица сте, нали? — Той демонстративно разгледа безименния й пръст. — Тук, в Калифорния, човек невинаги може да бъде сигурен. Вие имате доста странен подход към живота.
— Не се оставяй Итън да те будалка — посъветва я сдържано Кон. — Може и да е роден в Тексас, но прекарва ужасно много време в Калифорния.
— Само защото Тоби Хъмфри е най-добрият треньор и работи в Калифорния — въздъхна Итън Бейли. — А аз обичам да съм колкото може по-близо до конете си.
— Момче от ранчо по природа — каза Кон, но в тона му имаше приветливост, която подсказа на Онър, че другият мъж му допада. — Никога не би предположила, че се занимава с недвижими имоти по Западния бряг, нали?
— Ландри, стари приятелю, много добре знаеш, че призванието ми е точно толкова законно и вълнуващо, колкото твоето. Някои обективно настроени хора биха казали дори повече. — Итън Бейли протегна ръка и потупа Легаси по врата. — Днес изглежда добре, нали, Легаси? Ще оставиш онези дървеняци да ти дишат праха.
В отдалечения край на обора се чу шум от движение и един дребен жилав мъж, който изглеждаше около шейсет и пет годишен, се приближи към тях с бърза крачка. Придружаваха го двама млади коняри.
— Добър ден, госпожице. — Дребният мъж любезно поздрави Онър, като докосна крайчеца на вехтото си кепе, и спря пред бокса на Легаси. — Здравейте, Кон, Итън. Време е да заведа Легаси да го оседлаят.
Той отстъпи назад, както и останалите, докато една млада жена тръгна напред, за да поеме Легаси.
— Тоби, запознай се с една приятелка на Ландри.
Итън Бейли представи треньора, чието внимание беше раздвоено между Легаси и мъжа, който му плащаше, за да тренира животното.
— Той е в добра форма, Кон — обяви Хъмфри. — В много добра форма.
Конят излезе от бокса с енергична походка, която говореше за потеклото и доброто му физическо състояние. Онър усети, че се захласва по красиво сложеното създание. Мускулите по хълбоците на Легаси плавно се движеха под кожата, която конярите бяха лъскали часове наред. Много добре съзнавайки, че е в центъра на вниманието, той разтърси грива и се изправи на задните крака.
— Да тръгваме — предложи вежливо Ландри.
Улови Онър за ръка и я поведе след малката процесия, образувана от треньора, конярите и танцуващия кон.
— Колко е красив! — въздъхна Онър, на която вече и през ум не й минаваше да се измъкне от обещанието си да гледа конните надбягвания. Усещаше как я завладява треската, обхванала организаторите на надбягванията.
— Имате финансови интереси спрямо него — изтъкна Ландри, като наблюдаваше как изражението й се променя. — Семейна връзка.
Читать дальше