Джейн Кренц - Любов по неволя

— Мисис Лейк, вие намекнахте, че вече провеждате разследвания в тази посока. Онова, което ми казахте, и визитната ви картичка ми дадоха основания да мисля, че сте готова да приемете хонорар от мен. Валидно ли е още предложението ви?

— Да — побърза да я увери Лавиния. — Валидно е. С радост ще приема хонорара ви, мисис Доув. Искате ли да поговорим за разходите?

— Не е нужно да навлизаме в подробности. За мен няма значение колко ще поискате за услугите си. Единственото важно нещо е да изпълните поръчението ми. Когато приключите с всичко, ще ми изпратите сметката и аз ще я платя, все едно каква е сумата. Можете да бъдете сигурна, че ще я платя. — Джоан се усмихна студено. — Попитайте хората, които правят сделки с мен или снабдяват домакинството ми. Всички до един ще ви уверят, че плащам винаги навреме.

Непременно ще проверя твърдението й, помисли си Лавиния. Но сега не биваше да изнервя клиентката си, като води дискусия за плащането. Не можеше да рискува първия си хонорар.

Покашля се и заговори делово:

— Е, добре, хайде да започваме. Трябва да ви задам няколко въпроса. Надявам се, няма да ме обвините, че се намесвам ненужно в личните ви дела.

В този момент входната врата се отвори и Лавиния млъкна. Джоан се обърна към вратата на дневната и лицето й потъмня.

— Както изглежда, имате и друг посетител. Настоявам да не издавате пред никого причината, поради която съм дошла в дома ви.

— Не се притеснявайте, мисис Доув. Вероятно племенницата ми се прибира от първото си посещение при Присила Уортхем, новата си приятелка. Да, сега си спомням, че лейди Уортхем я покани на чай за днес следобед. Беше така добра да изпрати каретата си, за да вземе Емелин.

Докато говореше, Лавиния се молеше думите й да не прозвучат като хвалба. Много добре знаеше, че за човек като Джоан Доув, който се движи в изисканите кръгове, покана от лейди Уортхем не означава нищо специално. За Емелин обаче поканата на чай в дома Уортхем беше същинският пробив в обществото.

— Разбирам. — Джоан не сваляше поглед от вратата. В коридора прозвуча добре познат мъжки глас:

— Оставете, мисис Хилтън, мога и сам да намеря пътя.

— Проклятие — промърмори Лавиния. — Този човек наистина умее да подушва правилния момент. Това ме вбесява.

Джоан я погледна изненадано.

— Кой идва?

Вратата на дневната се отвори. На прага застана Тобиас. Като видя Джоан Доув, той спря и се поклони с изненадваща изисканост.

— Дами. — Изправи се и погледна Лавиния с високо вдигнати вежди. — Както виждам, по време на отсъствието ми сте постигнали съществен напредък, мисис Лейк. Отлично.

— Кой е джентълменът? — попита отново Джоан и гласът й прозвуча много остро.

Лавиния удостои партньора си със студен поглед.

— Позволете да ви представя своя партньор, мисис Доув.

— Не знаех, че работите с партньор.

— Тъкмо се готвех да заговоря за него — обясни успокоително Лавиния. — Джентълменът е мистър Тобиас Марч. Помага ми в разследванията.

— За да бъдем съвсем точни — поправи я веднага Тобиас и я изгледа многозначително, — мисис Лейк ми помага да разследвам някои случаи.

Джоан премести поглед от единия към другия.

— Не разбирам.

— Много е просто. — Лавиния нарочно обърна гръб на Тобиас. — По случая с изнудването мистър Марч и аз сме партньори. За вас това е много изгодно. Като моя клиентка ще се ползвате от услугите на двама ни, без това да ви създава допълнителни разходи.

— Двама на цената на един — подкрепи я с изненадващо мек глас Тобиас.

Лавиния отново се усмихна успокояващо.

— Мистър Марч има опит в подобни разследвания. Уверявам ви, че е абсолютно дискретен.

— Разбирам. — Джоан явно се колебаеше. Не изглеждаше особено доволна, но явно съзнаваше, че няма друг избор. — Е, добре.

Лавиния се обърна към Тобиас и му посочи восъчната скулптура.

— Мисис Доув дойде при мен, защото днес е получила това. Смята, че е заплаха за убийство, и аз съм съгласна с нея. Роклята, в която е облечена женската фигура, е същата, каквато дамата е носила на бала по случай годежа на дъщеря си, а косата има същия цвят като нейната.

Тобиас разгледа внимателно восъчната сцена.

— Колко необичайно. Обикновено от изнудвача се очаква да разкрие някоя стара тайна на жертвата, а не да изпрати заплаха за убийство. Не е логично да искаш да убиеш източника на доходите си.

Възцари се кратко, неловко мълчание. Лавиния и Джоан се спогледаха изненадано.

— Според мен мистър Марч е прав — изрече глухо Лавиния.