Елин Пелин: Хитрец

— Далече е…

— Ако е далече… Ще я перна, та няма и да мръдне! Да се ловим на бас, господин старши!

— Ще изгубиш.

— Не! Дай пушката!

Лисичката полека, като не снемаше очи от сойката, взема пушката от коляното на стражаря, който си палеше цигара, и се прицели. Стражарят заследи с внимание.

— Лошо съм седнал… чакай! — рече Лисичката и се изправи. После погледна стражарина и извика на сойката:

— Пшът!

Тя изкряка и отлетя.

— Сега ставай, господин старши! Пък аз да повървя след тебе! Хайде, напред!

Стражарят, като видя пушката си в ръцете на Лисичката, пребледня от страх.

— Лисичка, не шегувай се! Дай ми пушката!

— Ще ставаш ли? Е, ти знаеш. Ако не щеш — сбогом!

Арестантът шумна в храстите.

— Какво правиш, ей? Лисичка… Хайде, ела да вървим!

— Ти върви сам, господин старши, моя път е на друга страна!

Лисичката бързо запрескача храстите, премина едно долче и излезе насреща.

— Къде бре, ей! Не се шегувай бе! — завика стражарят, побъркан от страх. — Какво правиш? Ти искаш аз да лежа в затвора вместо теб? Ела, бре човек! Ще пострадаш, ти казвам!

— Аз да не лежа, та друг, който ще, нека лежи! — обади се Лисичката, без да се обърне, и се изгуби в гората, над която падаше гъста мъгла.

Стражарят погледна наоколо, сякаш искаше помощ, но пътят беше пуст. Баирите намръщено се гледаха един друг. Гората мълчеше. Из храстите се белееше разпръснато вкаменело стадо от канари. Една креслива сойка прехвръкна, присмя се на това мълчание и отлетя нанякъде.

Стражарят седна край пътя и като не знаеше какво да прави — заплака.

© 1904 Елин Пелин

Публикуван за пръв път в Разкази, т. I, 1904, с. 165–169. и с незначителни поправки в последвалите издания на сборника. По-значителни промени са направени при включването му в СI 1 1 Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I, 1-о изд. 1938 , 1938.

В началото вместо „стражаринът“ — „полицейският“. Променено е глаголното време в целия разказ: „Лисичката се обръща и хитро се смее срещу лицето на стражарина“ става „Лисичката се обърна и тихо се засмя срещу лицето на стражаря“; „някаква си заплата от 40–50 лева“ става „някава си нищожна заплата“; „Вие така и така цвъкате дето трябва и дето не трябва, по-харно да сте птици“ — „Вие така и така цвъкате дето трябва и дето не трябва, какво щеше да бъде пък, ако бехте птици“. Стегнат е диалогът, особено при взимане на пушката от Лисичката. Зачеркнато е (запазеното в скоби): „[Стражарят, като видя пушката си в ръцете на Лисичката, пребледня от страх], но се престори, че не дава значение на това“; „Една креслива сойка само се присмя на това мълчание“ — „Една креслива сойка прехвръкна, присмя се на това мълчание…“

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008

Публикация:

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906

Редактор: Светла Гюрова

Издателство „Български писател“, 1972 г.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5268]

Последна редакция: 2008-02-06 12:00:00

Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I, 1-о изд. 1938