Луи Калаферт - Лондон ((фрагменти))

Докато палех аз цигара от цигара
чорапите си ти свали
приседнала на края на кревата
и виждам колко те е страх
не смееш в стаята в която слухтят и голите стени
да вдигнеш погледа си плах

А времето бе сякаш спряло да подкара
пак нов рефрен като че ли
аз бавно приближих се до кревата
прострях ръце да те поема в тях
и в тоя сладък миг когато внезапна скръб ни вцепени
разбрах и мене ме е страх

Навън се носи глъч и ако тръгнем двама
към друг по-хубав свят ще е Друг изход няма

Над Лондон есен е и полунощ почти

Наистина вали над Лондон
над мостовете скръб ръми

Осаждени мъгли над Лондон
в ипохондричните тъми

Над Лондон дъжд вали над Лондон
на ситни капчици ръми

Как странно пак смали се Лондон
и как нощта се устреми

Чадъри но нали над Лондон
вали дъждът и тях отми

Две сенки сме били сред Лондон
сега една сме дъжд ръми

Наистина вали над Лондон
и аз до теб и все сами

Няма да ме изненада
понеделник вторник сряда
ако звук не изречеш

Сочна ябълка не бе ли
между зъбите ти бели
този хруст зелено-свеж

Тук в прегръдките на Мери
Шели всеки ще намери
призрака на Франкенщайн

Този кехлибар не бе ли
от очите-карамели
за награда обещан

Бозуел е тук натикан с
Милтън с призрака на Дикенс
сенки призрачни край нас

Нищо че светът пред мене
бял и златен и зелен е
само тебе виждам аз

Мойта вечна изненада
понеделник вторник сряда
сочна хубава и млада