Архилох - Кратки фрагменти

Що каза старецът Ликамб?
Кой му ума отне?
По-рано беше мъдър, а сега
за всички граждани е станал
подигравка…

Аз съм служител на бога Ениалий 1 1 Ениалий — епитет на Арес, старогръцкият бог на войната. , военолюбеца,
но ми е дадено да разбирам
и на Музите милия дар.

С разпалено сърце от виното
мога да започна
прекрасен дитирамб 2 2 Дитирамб — тържествена песен в чест на боговете, предимно на Дионис. Славословие.
за бог Дионис.

С моето копие хлябът ми ръжен замесен е,
с моето копие мачкат
исмарското 3 3 Исмар — град на киконите в Тракия, прочут с виното си. вино за мене.
Пия — облегнат на моето копие.

И не мисля дори аз за Гигес 4 4 Гигес — първият цар на Лидия, от династията на Мермнадите, около 716–678 г. пр.Хр. — със злато прочут;
и от завист не страдам, и не се удивлявам
от делата на боговете, не обичам властта на царете.
Всичко туй е толкоз далече от мене.

Едно голямо нещо зная:
направи ли ми някой зло,
със страшно зло му се отплащам…

Мъртвият гражданин никога няма слава и почит.
Живите дават само на живия слава.
Няма по-лошо от участта на мъртвеца.

О, снажен вожд аз не обичам да крачи нашироко
с разкошни къдри и подстригана брада.
Той може да е даже нисък — дори да бъде кривокрак,
ала походката му твърда да е изпълнена с кураж.

Дорде се сражава наемникът,
дотогава той струва, о Главк…

Виж, Главк, как бездната се мъти пак,
разтърсвана от морските вълни,
и над върха Гирейски как израства
огромен облак — буреносен облак.
Страх ни обхваща неочакван.

Взимай широката чаша,
тръгни по палубата
на бързия кораб.
Ти отвори този съд
и налей от червеното вино.
Трезвен да бъдеш на стража,
приятелю,
не е възможно.

Перчи се сигурно някой тракиец със щита ми.
Здрав беше, не исках, но хвърлих го в храста.
Нали се спасих, какво ме е грижа,
да пропадне. Друг ще си взема,
и не по-лош.