Катрин Каултър - Херцогът

Изръмжа ядосан. Може би е щяла да му пише? Как щеше да постъпи тогава? Щеше да се върне незабавно като победител и да се ожени за нея? Ами ако не се беше опомнил навреме? Да, но сега всичко бе наред и нямаше значение, че детето ще се роди с два месеца по-рано. Щеше незабавно да отведе сина си в Кармайкъл Хол. Ян я притисна грубо в прегръдката си.

— Казвал ли съм ти, че си много по-упорита от мен? Не, не клати глава. В сравнение с тебе аз съм направо мекушав. Ако още веднъж скриеш нещо от мен, кълна се, че ще те набия!

— Надявам се не и преди Коледа?

Внезапно го обзе решителност.

— Няма да има голяма сватба в Хановер Скуеър за тебе, момичето ми! Ще страдаш ли от това?

— Какво говориш? Не искам да вървя сред тълпа непознати, които очакват всеки момент да се спъна в булчинската си рокля.

— Отлично. Ще помоля Бъртранд да ми помогне в приготовленията. Ще се омъжиш ли за мен в събота, Бранди?

Тя дълго мълча. Вече беше готов да я разтърси, загубил търпение, когато чу:

— Добре, но само защото искам да бъда слаба.

Не можеше да повярва на облекчението, което го завладя.

— Поне няма да се притеснявам за тебе. Едуард Мюлхауз, отличен лекар и много добър мой приятел от Съфолк, ще се грижи за тебе.

— Мъж ли е? — Бранди изведнъж се притесни.

— Всички доктори са мъже. Хайде, Бранди, Едуард е млад, но няма да намериш по-добър от него в цялата околност. На какво прилича това? Страхуваш се, че лекарят е мъж, а два пъти сама дойде в спалнята ми и ме прелъсти?

Тя го ръгна в ребрата. Ян усети прелестните й гърди. Затвори очи и преглътна с усилие.

— Не е точно така — отговори му и се притисна към него. Усети ръцете му върху корема си. — Там е нашето бебе — прошепна тя.

— Звучи невероятно! — Пръстите му се плъзнаха по-надолу.

— Хайде, Ян! Ако смяташ да си губиш времето, ще се наложи отново да те прелъстя!

— Това е добра идея — измърмори той.

Преди да заспи, сгушена в рамото му, Ян я попита:

— Бранди, за какво използва онези двеста лири, които ти оставих?

Тя мълча известно време. Гърдите й учестиха дишането си. Желанието му да я притежава стана почти неудържимо. Не, не трябваше да го прави! От това сигурно щеше да я заболи много.

— Казах ти, че са за дрехи.

— Не ме лъжи, Бранди!

— Защо те интересува? Не мога да си представя, че такава сума може толкова да те безпокои. — Бранди се притисна към него. — Моля те, не ме карай да правя сметки, това ме затруднява! Освен това не мога да ти кажа!

— Отказваш да го сториш?

— Да! Не ме гледай така! Искам да ти напомня, че не можеш да ме наказваш, докато не се роди детето ни!

— О, мога да го правя, когато си поискам. Просто ще използвам ума си, за да те надвия. Ще говорим за това друг път, Бранди.

Той нямаше да се откаже, помисли тя. Точно сега не можеше да измисля друга лъжа. Сгуши се до него и обърна лице към гърдите му.

Ян се събуди на зазоряване. Спомни си за Мабли. Той сигурно щеше да получи удар, ако ги види така. Беше трудно, но отново трябваше да облече Бранди в нощницата й. Не искаше да я буди, а още по-малко да скрива прекрасните й гърди. И всичко останало у нея. Господи, това беше повече, отколкото можеше да понесе един мъж!

Пренесе я в стаята й, като се оглеждаше за подранили прислужници. Постави я в леглото, целуна я по челото и се върна за още няколко часа сън.

Бранди не се появи на закуска. Ян се усмихна. Представи си я как се протяга блажено и изгаря от желание да бъде отново с него. В трапезарията влезе Бъртранд, понесъл огромна счетоводна книга и усмивката му помръкна.

— Добро утро, Ян — поздрави делово братовчедът.

— Надявам се, че добре си почина през нощта? Имаш малко уморен вид, но се надявам да ти стигнат силите. Искам да прегледаме сметките.

— Добре съм, Бъртранд — отговори му и се усмихна. — Надявам се да ми позволиш първо да закуся?

— Разбира се. Къде е Краби? И кашата още не е сервирана. Добре, докато чакаш, ще ти прочета някои неща. Искам да знаеш как сме се справяли през изминалите два месеца.

— Мислех, че снощи си ми казал всичко?

— О, това беше само началото!

— По дяволите, Бъртранд! Добре, давай, щом си решил да ме тормозиш.

Бъртранд се чудеше дали херцогът наистина го слуша. Когато видя, че гледа замечтан през прозореца, разбра, че догадките му са били верни.

— Мисля, че Наполеон с удоволствие би се възползвал от услугите ми.

— Наполеон? За какво говориш, Бъртранд?

— Само глупости. Исках да се убедя, че наистина не ме слушаш. Мислите ти са прекалено далеч.