Катрин Каултър - Херцогът

Лейди Адела беше много мека с него тази вечер. Благодарение на него към Пендърлей течаха реки от пари. Съзнаваше, че старата дама ще се държи така, докато имението има нужда от него.

— Как е братовчед ти, господин Бредстън? — попита старицата и се усмихна. — Такъв приятен момък е!

— Джил е много добре, лейди Адела. Решението ми да дойда в Шотландия беше доста внезапно, затова му писах бележка. Сигурен съм, че би ви изпратил най-добрите си пожелания.

— Прекалено много приказва — оплака се Клод. — Не е здравословно да се знае толкова много за хората. От такава информация после не можеш да заспиш.

Много трудно беше на Ян да не гледа Бранди и да не говори за нея. Господи, как я желаеше само! Искаше да извика на глас, че тя ще се омъжи за него. Защо беше помолила да изчака до утрешния ден? Колкото и да се трудеше над тази загадка, не успяваше да я разбере. Реши, че лично ще изгори муселинената й рокля и карирания шал.

Спомни си за двестате лири. Беше му казала, че са за дрехи. Не умееше да лъже. Съвсем скоро щеше да му каже за какво са отишли парите.

Ян вдигна поглед, когато лейди Адела каза:

— Изглеждаш изморен до смърт, момчето ми. Понеже вечерята беше вкусна и съм в добро настроение, ще ти спестя песните на момичетата. Краби, стар пияницо, налей в чашите порто. После нашият херцог може да се оттегли в стаята си.

Вече беше станал „нашият херцог“? Времената се менят.

Малко по-късно лейди Адела поведе момичетата към дневната. Пътьом нахока Бъртранд:

— Казах, че е свободен да си ляга, а ти продължаваш да му досаждаш с тези овце! Ще имате достатъчно време за тях. А ти, Клод, престани да хленчиш. Остави човека поне да се настани!

Възрастният мъж млъкна, но ентусиазмът на Бъртранд, изглежда, не можеше да бъде охладен. Изминаха двадесет минути, когато най-сетне Клод затропа с бастуна си по пода и настоя да се присъединят към дамите.

Бранди не беше във всекидневната. Ян се извини на лейди Адела и се запъти към главното стълбище. Оттам пое по тъмния коридор към графската спалня. За момент спря пред вратата на Бранди. Вдигна ръка да почука. Искаше му се да я види, да я милва и целува, докато остане без сили. По дяволите, не можеше да го стори! Пое към стаята си.

Навън бушуваше лятна буря. Дъждът тропаше по стъклата. Ян дръпна избелелите завеси и се приближи към камината. Хвърли още късове торф и разрови въглените с върха на ботуша си. Както при първото им пристигане в Пендърлей Мабли все още беше по пътищата със своята кола.

Ян измъкна пистолета от куфара си и го постави върху масата. После бързо се съблече и сложи нощната си риза. Наля си чаша червено вино и се настани в коженото кресло пред огъня.

Виното затопли стомаха му. Скоро пламъците на огъня се разпръснаха по цялото му тяло.

От унеса го стресна настоятелно чукане но вратата. Той скочи и грабна пистолета.

— Влез! — Не можеше да повярва на очите си. — Бранди, какво правиш тук?

Тя влезе бавно в спалнята му и затвори тихо вратата след себе си. Беше облечена с дълга нощница. Надиплената дреха я правеше като дете. Дългата коса се спускаше до кръста й и отнемаше дъха му. Изглеждаше пребледняла и изплашена до смърт. Какво ли й се беше случило?

Ян пристъпи към нея.

— Знаеш, че не трябва да идваш в стаята ми, любов моя. Боже, какви глупости говоря само! Какво те е разстроило? — Искаше му се да я притисне до себе си, но само взе ръцете и. — Бранди, какво има? — Не можеше да се въздържа повече. Сграбчи я за раменете. — Господи, ти трепериш, а аз държа този глупав пистолет! — Бързо го остави на масата и се върна при нея. — Ела, седни край камината. Като се стоплиш, ще поговорим.

Сигурно носеше тази смешна нощница от години. Все още не можеше да го погледне. Какво ставаше?

— Седни тук! — Притегли един стол до своето кресло.

Бранди не сядаше. Пое дълбоко дъх и събра целия си кураж.

— Чудеше се защо не пожелах да обявиш нашия годеж тази вечер? Имам много важна причина.

— Нека я чуя. Трябва да те предупредя, че не съм длъжен да ти повярвам!

— Много е важно. Моля те, бъди търпелив и не ми се присмивай! Виж, Ян, през нашата първа нощ Мариан беше обект на твоята страст.

— Не първата, а единствената.

— Не ме прекъсвай и не се заяждай! Трябва да бъда сигурна, разбираш ли? Искам да знам, че обичаш мен, а не нея.

Това се казваше удар. Известно време той само стоеше и я гледаше. Накрая много бавно изрече:

— Значи искаш да прекараш тази нощ в леглото ми? Ще ми кажеш ли на сутринта, че вече не ти трябвам? Наистина, Бранди, винаги съм смятал, че си сериозен човек, но сега ме изненадваш!