Джон Кар: Предговор (Паравреме)

Изчерпали ресурсите на собствената си планета, марсианците се опитват да завладеят Тера. Петте базисни нива демонстрират успеха или провала на колонизацията. На Първо ниво колонизацията е абсолютен успех и започва да повтаря грешките, опустошили планетата Марс. Въркън Вал, специален помощник на Главния на Паравремевата полиция, прави следния преглед на историята на Първо ниво в „Полицейска операция“: „Паравремираме от десет хиляди години. Когато било открито транстемпоралното поле «Галдрон-Хестор», нашите предци почти били изчерпали ресурсите на тази планета. Населението достигнало половин милиард и това е било единственото, което са можели да направят, за да оцелеят. След като сме започнали паравремеви прехвърляния, населението достигнало десет милиарда и останало толкова през последните осем хиляди години. Точно колкото да можем да ползваме благата на нашата и останалите планети в системата изцяло; да има достатъчно от всичко за всеки, без да водим битки за каквото и да било. Източваме ресурси от други светове в други времепредели — малко оттук, малко оттам, без да ощетим никого. Оставили сме следи тук-там — Дакота Бедлендз и Гоби в Четвърто ниво, да речем…“

Цивилизацията в Първо ниво е всъщност паразитна култура, която черпи тайно от ресурсите и населенията на други времепредели. Нищо чудно, че Паравремевата тайна е пазена така усърдно от Паравремевата полиция, която има един-единствен непоклатим закон за рисковете, свързани с пътуването във времето: „Тайната на паравремевото прехвърляне трябва да се пази непокътната и всякаква дейност, която я излага на опасност от разкриване, е забранена“.

Обществото в Първо ниво е разумно общество и съблюдава фундаменталните закони и предписания на науката. Според думите на Пайпър те „са забравили всички табута и термини на естествената религия и сексуалните задръжки“. Управлението следва модела на британската парламентарна система без монархическата институция. Имат Изпълнителен съвет, който прокарва закони и разполага с достатъчно власт, за да контролира дейността на Паравремевата полиция. Съществува и наследствена аристокрация, която притежава известен авторитет, макар Пайпър с нищо да не намеква дали тя изпълнява, или не управленчески функции.

Става ясно, че населението на Първо ниво споделя общи прекрасни спомени и Пайпър неведнъж загатва за превъзходството им над останалите извънвремеви народи. Благодарение на усилията на Бюрото за психическа хигиена е налице висока степен на социална и душевна стабилност. Чрез тази развита цивилизация в ранните си разкази Пайпър осмива някои съвременни политически и социални условности. Но за човек, убеден, че homo sapiens е повече или по-малко неуправляем, неговата цивилизация от Първо ниво доста прилича на някаква идеална утопия, като всяко от създадените от него научнофантастични общества.

Така или иначе, към средата на 50-те години, когато Пайпър написва „Времепрестъпление“, цивилизацията от Първо ниво започва да демонстрира някои кусури. Утопиите са задължително скучновати — в едно съвършено общество не остава много място за конфликти — и не вършат работа за една добра история. А Пайпър е преди всичко добър разказвач. Освен това — както личи от неговата кореспонденция и проза, — той има все по-цинично отношение към природата на животното-човек и бъдещето на демократичните институции.

Във „Времепрестъпление“ научаваме за стоманения юмрук, скрит в кадифената ръкавица на Психическото възстановяване, описано като „година на непрекъснато физическо и душевно страдание, по-жестоко от уредите за изтезания“, което променя самоличността на жертвата. Но въпреки усилията и хипнорегулирането на Бюрото за психическа хигиена, то е просмукано и компрометирано от престъпна конспиративна дейност. Огромна част от населението е обвързана с договори, превръщащи хората в слуги, които почти по нищо не се различават от роби. „Дотам, докъдето са стигнали нещата, каква е разликата между това [което вършат търговците на роби] и начина, по който изтегляме тези хора от Примитивния комплексен сектор в Четвърто ниво в Обслужващия сектор в Пето ниво, за да ни слугуват?“ Обяснението в Първо ниво е: „Необходимо ни е определено количество човешки труд за работа, която изисква оригинално мислене и оригинални решения, превъзхождащи способностите на роботите, и с по-голямата част от която нашите граждани просто няма да се заемат“.