Джон Каре - Вечният градинар

— Значи вие сте приятел на Гита — бе отбелязал Маккензи, когато Сара доведе Джъстин в бунгалото му в Локи и ги остави насаме.

— Да.

— Сара казва, че имате пасаван, издаден от Южносуданското представителство в Найроби, но сте го загубили. Вярно ли е?

— Да.

— Имате ли нещо против, ако погледна паспорта ви?

— Ни най-малко, заповядайте. — Джъстин му подава паспорта на Аткинсън.

— С какво се занимавате, мистър Аткинсън?

— Журналист съм. От лондонския „Дейли Телеграф“. Пиша репортаж за хуманитарните операции на ООН „Суданска връзка“.

— Наистина е жалко, че сте загубили пасавана тъкмо сега, когато нашата операция има такава нужда от разгласяване. От друга страна, би било глупаво да не ви кача заради някаква си хартийка. Имате ли представа къде сте го загубили?

— Боя се, че не.

— Днес превозваме главно каси соево олио. Плюс няколко кашона провизии за момчетата и момичетата, които работят на терена. Основно сухо мляко, ако това ви интересува.

— Интересува ме.

— Имате ли нещо против да прекарате няколко часа на пода на джип, покрит с одеяла?

— Ни най-малко.

— Значи се разбрахме, мистър Аткинсън.

От този момент Маккензи се държи така, сякаш е повярвал на легендата на Джъстин. На борда той надълго и нашироко му обяснява като на журналист механизмите на тази — според него — най-скъпо струваща операция за борба с глада в историята на човечеството. Информацията тече по слушалките на Джъстин на кратки металически откоси, които невинаги успяват да преодолеят грохота на двигателите.

— В Южен Судан има хора с богата, средна и бедна на калории диета, а също и такива без диета — гладуващи. Нашата работа в Локи е да установяваме къде са най-нуждаещите се, мистър Аткинсън. Всеки тон храна, който пускаме отгоре, струва на ООН хиляда и триста долара. При гражданска война първи загиват най-богатите. Това е, защото, ако някой им открадне добитъка, те не могат да се приспособят. Докато за бедните почти няма промяна. За да може да оцелее една общност, земята наоколо трябва да бъде безопасна за засяване. За съжаление безопасните земи по тия места не са много. Бързо ли говоря?

— Не, добре говорите, благодаря ви.

— И така, Локи прави оценка на засетите площи и се опитва да предвиди къде ще възникне глад. Тъкмо сега сме в навечерието на нов глад. Но тоя път ние сме изчислили времето много точно. Ако им пуснем храните, когато се готвят да жънат, объркваме им икономиката. Ако ги пуснем прекалено късно, започват да измират. Между другото, единственият начин е по въздуха. Ако пратим храните по шосе, обикновено ги крадат, и то най-често самите шофьори.

— Аха. Разбирам. Добре.

— Не желаете ли да си водите бележки?

Ако сте журналист, дръжте се като такъв — това се опитва да му каже оня. Джъстин отваря бележника си и Едсърд поема нататък. Темата на лекцията му са охраната и сигурността.

— В станциите за раздаване на храни има четири степени на охранителна ситуация. Четвърта степен означава: висока опасност, отменяме операцията. Трета степен — повишено внимание. Втора степен — нормално внимание. В Южен Судан първа степен няма. Ясно?

— Ясно. Разбрах.

Маккензи го сменя.

— Когато пристигнем в станцията, наблюдателят ни докладва за степента на опасност. При извънредни ситуации действаме според инструкциите му. Станцията, която ще посетим днес, се намира на територия, номинално контролирана от генерал Гаранг — същия, който ви е издал загубения пасаван. Но тази територия е подложена на редовни атаки от племената на север, а също и от съперничещи с тях банди от юг. Но не си мислете, че враждата е само между севера и юга. Враждуващите банди се прегрупират за една нощ и по-скоро се бият помежду си, отколкото с общи сили срещу мюсюлманите. Следите ли ми мисълта?

— Напълно.

— Самата държава Судан е плод на фантазията на колониалния картограф. На юг е Африка, зелени поля, петрол и анимисти, които вярват, че и камъните имат душа. На север — Арабия, пясъци и банди мюсюлмани екстремисти, които искат да наложат шериата. Знаете ли какво е това?

— Приблизително — казва Джъстин, който в предишния си живот бе писал трудове за ислямския религиозен закон.

— В резултат са налице всички условия за практически постоянен глад. Това, което не може да постигне сушата, го постига гражданската война и обратното. Но законното правителство все още е в Хартум. Така че каквито и съглашения да постигне ООН на юг, при всички случаи трябва да отдаде дължимото на Хартум. На практика тук става въпрос за един уникален тристранен пакт между ООН, ония типове в Хартум и метежниците, на които те скъсват задниците от бой. Следите ли ми мисълта?