Джон Каре - Вечният градинар

— Джъстин, бедни приятелю, как я караш? — извика Удроу, като си наля необичайно скромна доза вино, преди да се строполи на дивана. — Боя се, че нямам новини, добри или лоши. Няма улики, няма заподозрени, нищо. Поне засега. От Арнолд нито следа. Белгийците ще осигурят хеликоптер. Лондон изпраща втори. Ако не бяха парите, това проклятие на цивилизацията… Все пак той е белгийски гражданин, какво им пречи да пратят? Колко си красива тази вечер, скъпа! Какво има за вечеря?

Пак е пил, помисли си с отвращение Глория. Прави се, че работи до късно, а си седи в кабинета и пие сам, докато аз трябва да седя на главите на момчетата да си пишат домашните. Откъм прозореца се чу шум; тя се извърна и за свой ужас видя Джъстин, който очевидно се готвеше да си тръгне — без съмнение, стреснат от дебелашкото държание на мъжа й.

— Няма ли да хапнеш? — протестира Удроу. — Трябва да си пазиш силите, старче!

— Много сте мили, но се боя, че нямам апетит. Глория, благодаря още веднъж. Санди, лека нощ.

— Пелегрин ти изпраща най-дълбоки съболезнования от Лондон. Всички във Форин Офис са потресени. Не искал да те безпокои лично.

— Бърнард винаги е бил много тактичен.

Тя проследи с поглед затварящата се врата, чу как стъпките му заглъхват надолу по стълбите, забеляза празната му чаша на бамбуковата масичка до френския прозорец. За един ужасяващо дълъг миг й се стори, че никога вече няма да го види.

Удроу изгълта нервно вечерята си, без да усети вкуса на храната. Глория, която като Джъстин нямаше апетит, го наблюдаваше. Прислужникът Джума, който бродеше неспокойно наоколо, също не го изпускаше от очи.

— Е, как я караме? — промърмори заговорнически Удроу, като сниши глас и посочи надолу с ръка, предупреждавайки я да направи същото.

— Добре — отвърна тя, влизайки в тон. — Като се има предвид… — Какво правиш там долу, запита го мислено тя. Да не би да лежиш по гръб на леглото и да се бичуваш в тъмното? Или гледаш през решетките в градината и разговаряш с духа й?

— Да си чула нещо по-съществено? — запита Удроу. Той малко се запъна на думата „съществено“, но успя да завърши изречението. Джума слушаше внимателно.

— Какво например?

— Нещо за нашия любовник — рече той, като се подхилваше, посочи с пръст саксията с бегонията и беззвучно изговори с устни „Блум“ 1 1 Цвят (англ.). — Б.пр. , при което Джума отърча смутен да напълни каната с вода.

Тази нощ Глория с часове лежа будна до хъркащия си съпруг. В един момент отдолу й се счу шум; тя слезе по стълбите до междинната площадка и надникна през прозореца. Спирането на тока бе приключило. Над града сияеше оранжево зарево. Но в осветената градина не бродеше нито Теса, нито Джъстин. Тя се върна в леглото и завари Хари, заспал напряко на леглото, с палец в устата и с една ръка върху гърдите на баща си.

На сутринта семейството стана рано както обикновено, но Джъстин ги беше изпреварил. Облечен с поомачкания си костюм, той крачеше неспокойно напред-назад. Изглежда възбуден, помисли си тя, и като че ли е обладан от прекомерно напрежение, бузите му са някак прекалено румени. Момчетата се здрависаха с него — тържествено, според инструкциите — и той най-старателно отвърна на поздравите им.

— Ааа, Санди. Здравей, добро утро — каза той, щом се появи Удроу. — Имаш ли нещо против да поговорим за малко?

Двамата мъже се оттеглиха на терасата.

— Къщата ми… — започна Джъстин, след като се убеди, че са сами.

— Тукашната или тази в Лондон? — прекъсна го Удроу в несръчен опит да се пошегува. Глория, която чуваше всяка дума от кухненския бокс, в този момент бе готова да удуши съпруга си.

— Тук, в Найроби. Става въпрос за личните й документи, писма от адвокати, пълномощни за семейните имоти. Все неща, които са скъпи и на двама ни. Няма да ми е приятно кенийската полиция да се рови в тях.

— И какво предлагаш, старче?

— Бих желал да прескоча до вкъщи. Още сега.

Каква решителност, запревъзнася го мислено Глория. Толкова е силен, въпреки всичко.

— Драги приятелю, това е просто невъзможно. Ония драскачи ще те изядат жив.

— Не смятам, че това е точно така. Може да се опитат да ме снимат. Може да ми подвикват. Ако не им отговарям, какво друго могат да направят? Пък и едва ли ни очакват, ще ги заварим по бели гащи.

Глория познаваше увъртанията на съпруга си като никой друг. Ей сега ще започне да звъни на Бърнард Пелегрин в Лондон. Така прави всеки път, когато иска да получи отговора, който му е нужен, през главата на Портър Колъридж.