Бренда Джойс - Играта

— Предполагам нямаш шпиони в собствената си къща?

— Това не е моята къща. Това е къщата на Селинджър — поправи я Джералд. — Но Сесил има шпиони навсякъде, можеш да бъдеш сигурна в това.

Тя беше смаяна. Но следващите думи на баща й я смаяха още повече.

— Не се доверявай на никого — каза той сурово. — Дори на тази малка хубава прислужница.

Катрин се ококори.

— Защо, татко? Това е смешно! Самата кралица я назначи да се грижи за мен. Беше много мило от нейна страна.

— Чуй ме, дъще, и ме чуй добре. Не се доверявай на никого.

Тя кимна смутено, питайки се дали баща й бе поискал да излязат навън заради шпионите на Сесил или заради прислужницата й. Но самата тази мисъл беше твърде потресаваща. Елизабет не можеше да й прати шпионин, не бе възможно.

— Кажи ми за О’Нийл.

Смущението на Катрин нарасна.

— Искаш да говорим за пирата?

— Тъкмо за него — отвърна Джералд, като не я изпускаше от очи.

Катрин усети, че бузите й започват да се изчервяват.

— Той е пират — каза тя мрачно. А наум се помоли баща й да намери друга тема за разговор. Силно се надяваше, че Джералд е престанал да мисли немислимото и се радваше, че той не знае за предложението за женитба на Лиъм.

Джералд взе ръката й в своята.

— Ти си в състояние да ми помогнеш, скъпа. А аз отчаяно се нуждая от помощта ти. Ще сториш ли това за бедния си баща-изгнаник?

Сърцето й заби бясно.

— Как мога да ти помогна?

— Сега си в двора. По-добро от това не би могло и да бъде. Стани приятелка с кралицата и внимателно, много внимателно я спечели на наша страна. Някога тя обичаше Джоан. Беше силно привързана към нея и това ми е помагало доста пъти. Ако заобича и теб — а аз съм сигурен, че ще стане така — може да успеем да извоюваме моето освобождаване. Ако отида в Ирландия, аз мога да си върна Дезмънд, Кейти. Щом бъда у дома, лордовете, а и всички останали, ще се присъединят към мен.

Катрин се взря в баща си, който сега стоеше гордо изправен, забравил за болката. Очите му горяха с онази жар и възбуда, които тя си спомняше от детските си години. Той не искаше прекалено много. Кралицата несправедливо го бе лишила от дома му, от ранга и земята му и Катрин знаеше, че трябва да му помогне да си върне загубеното. Джералд й беше баща. Но… дори мисълта да направи това, за което я молеше, й се струваше някак подла. Защото тя вече обичаше кралицата. Кралицата, която бе мила и великодушна с нея. Усещаше, че не е правилно да използва приятелството й, да използва обичта й за някаква своя цел, дори ако тази цел бе оправдана.

Джералд стисна ръката й.

— Освен това трябва да използваме О’Нийл също толкова внимателно, не, много по-внимателно, отколкото Бес.

Катрин спря да диша.

— К-какво?

— Той копнее за теб. А мъж, който копнее за жена, означава много. Такъв мъж лесно се води. Имам нужда от него, Кейти. Той е Господарят на моретата. Ако се върна в Ирландия, неговата подкрепа би ми била жизнено необходима! Но дори сега, когато съм в затвора, пиратът може да ми помогне, като унищожава испанските, френските и шотландските кораби, които снабдяват Фицморис. Без храна и оръжие хората на братовчед ми са загубени. Да, трябва да имаме О’Нийл на наша страна.

— Какво искаш от мен? — попита уплашено Катрин.

— Разпалвай страстта му. Но не му позволявай да те има, момиче. Мъжете твърде бързо се отегчават от завоеванията си. Това, което харесват, е преследването. Остави го да те преследва. Води го. Спечели го на наша страна. Ако страстта му стане достатъчно силна, може да го отведе и до църковния олтар. Голямото ми желание, Катрин, е да те видя омъжена за него.

Тя изпадна в ужас. Бе се надявала, че тази мъчителна тема е забравена. Господи! Съвсем не беше забравена и Катрин едва сега започваше да проумява в каква огромна опасност се намира.

— Татко, той е пират — успя да каже тя с пресипнал глас. — Не те разбрах преди, не те разбирам и сега. Аз съм ти дъщеря. Как можеш отново да предлагаш този съюз?

— Защото нямам никакви други съюзници — извика Джералд. — И ако мога да спечеля един, то нека той бъде достатъчно могъщ. Той е ключът към бъдещето ми и към свободата ми, Кейти. Той е ключът и към твоето бъдеще и твоята свобода.

— Той извършва убийства и грабежи, той е крадец с долно потекло, син на убиец и изнасилвач, той е безсъвестен! — Не искаше да мисли за другата част от него, онази, която не беше безчовечна, не беше долна.

Джералд я погледна, стиснал челюст.

— О’Нийл те желае, и то отчаяно. Той ще падне право в ръцете ни. Това е дар от съдбата, скъпа, дар, който не можем да не използваме за своите цели. Трябва да направиш това, което ти казах.