Бренда Джойс - Скандална любов

Никол се боеше не само от копнежа си за целувките на херцога. Боеше се, че както при Луси чувствата й са по-дълбоки, много по-дълбоки — отказваше да мисли колко дълбоки биха могли да се окажат.

Можеше да откаже да слезе долу, но това бе изход за страхливци. А тя никога не се бе държала като страхливка, даже по време на скандала. Нямаше намерение тепърва да става такава. Ще умре, но няма да загуби кураж в присъствието на проклетия херцог Клейбъроу.

Ани почука точно когато Никол взе решение не само да се присъедини към вечерята с високия гост, но и да го стори облечена както подобава.

— Ани, коя е най-хубавата, най-предизвикателната ми рокля?

Ани я зяпна.

— Не зная, мадам. Ще трябва да се разровя из нещата ви.

— Тогава да се разровим — мрачно каза Никол. В главата й се оформяше идея.

В мига, в който пристъпи във фоайето и подаде плаща си на иконома, херцогът усети как всяка фибра от тялото му тръпне в нетърпеливо очакване. Поздрави домакина, домакинята и Чад, но за негово разочарование Никол я нямаше. Тогава осъзна, че тя не желае да вечеря с него. Трябваше да изпита облекчение, но не го изпита.

Шелтън наля на себе си и Чад бренди, а на съпругата си шери; за херцога имаше приготвен чай. За никого не бе тайна, че херцог Клейбъроу не близва алкохол. Гостът се настани удобно в един голям фотьойл. Шелтън зае срещуположния.

— Е, как върви работата в Чапман Хол? — попита той.

— Почти привърших. След няколко дни се връщам в Лондон.

— Възстановихте го доста бързо. Помня, че имението наистина беше в окаяно състояние.

— Да, беше. — Двамата мъже започнаха да обсъждат някои от подобренията, извършени от херцога в имението. Няколко минути по-късно вратата се отвори и влезе Никол.

Шелтън млъкна по средата на едно изречение и се ококори. Чад едва не се задави с глътката бренди, която бе отпил. Графинята се вторачи в дъщеря си и с мъка се удържа да не разтвори устни във формата на огромно „О“. Ала херцогът не видя изненадата и удивлението им, защото в самия него се бе надигнала вълна от противоречиви чувства, която заплашваше да го погълне.

Никол се усмихна на майка си.

— Съжалявам, че закъснях, мамо.

Джейн стана и припряно се спусна към нея.

— Всичко е наред. Ела да се запознаеш с нашия гост.

Херцогът се изправи на крака. Всичките му добри намерения се бяха изпарили, бяха напълно забравени. Тя носеше ярка коралова рокля с голи рамене и дръзко изрязано деколте. Дрехата бе подходяща по-скоро за бал, отколкото за домашна вечеря, но подчертаваше съвършено прасковената руменина на бузите и розовите й устни. Косите й бяха вдигнати високо, както бе модата в момента, а на шията и ушите й сияеха перли. Когато направи реверанс, сърцето на херцога за миг спря от страх, че тя ще му разкрие напълно великолепната си гръд. Никол се изправи грациозно.

— Но ние вече сме се срещали, мамо — каза тя, вперила поглед в него. Изражението й беше приветливо, но нямаше начин човек да не забележи захаросания сарказъм в тона й. А и в очите й нямаше нищо приветливо — те святкаха гневно. — Нали, Ваша светлост? Не би ли могло дори да се каже, че сме стари приятели… ъ-ъ… познати?

Херцогът стисна челюст. През съзнанието му като светкавица преминаха всички интимни моменти, които бяха прекарали заедно.

— Наистина мисля, че съм имал честта да ви бъда представен — измърмори учтиво той. Погледът му бе потъмнял, заплашителен, предупреждаваше я да спре. Защото бойното поле вече бе ясно очертано, ръкавицата беше хвърлена — от нея, — а той ни най-малко не можеше да й има доверие.

— Къде сте се срещали? — попита графът.

Никол се усмихна някак особено.

— Може би Негова светлост ще отговори на въпроса ти.

В очите на херцога проблеснаха гневни искрици. Сигурен беше, че е намислила тази вечер да си отмъсти — така, както може. Обърна се към своя домакин.

— На бала с маски у Адърли, струва ми се.

— О, да, чух, че са дали прием във ваша чест — каза Джейн с лека усмивка и с неуверен поглед, който се стрелна с мълниеносна скорост от херцога към дъщеря й. На устните на Никол все още траеше тази странна, подигравателна полуусмивка.

— И, разбира се — каза ехидно тя, като се обърна въпросително към херцога, — после задълбочихме нашето познанство в Чапман Хол, нали?

В погледа му отново проблесна гняв от дързостта й, ала думите й безмилостно му припомниха как точно бяха задълбочили познанството си — като той я бе повалил по гръб на тревата. В стаята се възцари мълчание.