Бренда Джойс - Тайни

Но бракът щеше да остане формален.

Сега, след като решението беше взето, Слейд се питаше дали ще може да го изпълни.

Слейд напусна кабинета на баща си. Дори не си направи труда да включи осветлението в коридора — можеше да прекоси цялата къща със затворени очи. Той влезе в трапезарията, наля си пълна чаша текила и отпи от нея, като през цялото време се взираше сляпо в стената. Пред очите му непрестанно стоеше образът на Елизабет и понеже щеше да сключи формален брак с нея, кой знае защо я виждаше в облекло, в което не искаше да я вижда, нямаше право да я вижда и никога нямаше да я види в действителност.

Изведнъж осветлението заслепи очите му.

Слейд премигна.

— Знаех, че си ти — каза Рик. — Празнуваме ли?

— Да празнуваме? — Слейд се усмихна горчиво. — Ти празнуваш. Аз просто пия.

— Значи ще го направиш?

— Нима си имал някакви съмнения?

— Честно казано, не.

Слейд изпи на екс остатъка от напитката си и си наля нова чаша.

Рик се приближи и застана до него.

— Налей и на мен.

Слейд го послуша.

— И защо е нужно да изглеждаш толкова нещастен? — Рик изглеждаше искрено озадачен. — Видях те как я гледаш: като разгонен котарак, който е бил заключен в клетка цял месец. По дяволите, какво чак толкова ужасно има в идеята да се ожениш за такова приятно младо момиче?

— Нищо — отвърна навъсено Слейд. Поне в едно отношение баща му беше прав: наистина се чувстваше като разгонен котарак, макар че не беше държал в ръцете си жена не от един, а от цели три месеца. — Съвсем нищо.

— Ти просто мразиш да правиш неща, които биха ми доставили удоволствие. Това е проблемът, нали?

— Ако искаш, ми вярвай — отвърна провлечено Слейд, — но моето решение наистина няма нищо общо с теб. Правя го заради Мирамар.

Рик потръпна.

— Умееш да си служиш с думите, така ли? И докато се опитваш да бъдеш откровен с мен, защо не пробваш да поговориш честно и със себе си?

— Какво означава това?

— Означава, че и двамата с теб прекрасно знаем, че обичаш Мирамар и да бъдеш мой наследник, не е просто досадно задължение. И двамата знаем, че се правиш на упорит хлапак само за да ми се противопоставиш.

— Ти наистина се ласкаеш, татенце. Моите проблеми наистина нямат нищо общо с теб с изключение на факта, че шибаната идея да се оженя за Елизабет беше изцяло твоя. Някога да ти е хрумвало, че на мен може и да не ми се иска да се оженя за годеницата на Джеймс?

Рик бе вперил мрачен поглед в Слейд.

— Джеймс е мъртъв.

Слейд побесня.

— Дяволски си прав. И сега аз съм най-големият — добави решително той. — А това означава, че след сватбата нещата ще вървят, както кажа аз!

Рик беше достатъчно умен, за да прецени кога е време да отстъпи.

— Добре, това напълно ме задоволява. И недей да се палиш чак толкова. И двамата знаем, че ти беше достатъчно лоялен към Джеймс, когато той беше жив.

— И двамата знаем също, че ако Джеймс беше още жив, този разговор никога нямаше да се проведе. — Слейд се взираше безпощадно в баща си. — Никое от тези събития нямаше да се състои.

— Но Джеймс е мъртъв — отвърна решително Рик и обърна гръб на сина си, за да допълни чашата си с алкохол. Когато отново се обърна, на лицето му играеше усмивка. — Разбира се, сега ще трябва здравата да се потрудиш, за да си изпечеш добре работата.

Слейд наблюдаваше внимателно баща си над ръбчето на чашата.

— Защо ли имам чувството, че това няма да ми допадне особено?

Рик се ухили хлапашки.

— Сигурно. Едуард щеше да го възприеме като предизвикателство, но не и ти.

— Едуард щял да го възприеме като предизвикателство?

— Ухажването.

— Забрави. — Слейд стовари с трясък чашата си върху плота.

Рик се приведе към него, а гласът му се сниши до шепот.

— Имаме нужда от пари, и то незабавно. Нямаме време за годежи и подобни глезотии. Мисля, че ще бъде най-добре да насрочиш дата за идната седмица. А за да го постигнеш, първо ще трябва да накараш онова мило момиче да се съгласи.

— Идната седмица? — Слейд изглеждаше шокиран. В същото време знаеше, че Рик е напълно прав. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Но идната седмица?

— Сложи си официалните дрехи! — Рик, изглежда, почти се забавляваше. — Не забравяй и любезната физиономия.

Слейд изглеждаше объркан. Рик добави окуражително:

— Хайде, момче, знам, че можеш да й завъртиш главата, стига да опиташ!

Слейд не му отговори. Едва в този момент той осъзнаваше, че неговото решение да се ожени за Елизабет Сейнт Клер не приключваше проблема. Трябваше по някакъв начин да й направи предложение за брак. В съзнанието му, кой знае защо, изплува смътният образ на приказен рицар в блестящи доспехи, паднал на колене пред жена, облечена в средновековна рокля. Жената опасно много му приличаше на Елизабет, а рицарят напомняше за Джеймс. Слейд се разстрои още повече и изхвърли нелепите мисли от съзнанието си. Нямаше и най-бледа представа по какъв начин да й направи предложение, нито дори как да подходи към нея, а Рик беше напълно прав. Какво щеше да стане, ако Елизабет му откажеше?