Бренда Джойс - Скандал

Той се обърна. Беше стигнал до прага.

— Искаш война, нали?

— Добре! — извика Ан. — Наистина искам война… А сега се махни!

— Отивам си. Но не преди да си ми отговорила на един въпрос. Бил ли е някога Патрик твой любовник?

Прииска й се да го замери с нещо, но нямаше под ръка нищо друго, освен вазата с цветя, затова тя се пребори с изкушението.

— Не.

Изражението му рязко се промени.

— Ан, нали не искаш да ми кажеш, че все още си девствена?

Ан си пое дъх. Цветята продължаваха да я изкушават. Затвори очи, за да пропъди тази мисъл… и не успя. Запратена с все сила, синьо-бялата ваза полетя към главата му.

Дом се наведе и тя се разби в стената.

Не можеше да повярва, че е обезумяла дотолкова, та да хвърли ваза по Дом. Неговите очи също се бяха ококорили от изумление. И двамата се взираха поразени в строшения порцелан и в скършените цветя, пръснати сред синьо-белите парченца.

Дом прехапа устни. Погледът му я прониза.

— Просто зададох един въпрос. Ако не си искала да ми отговориш, трябваше само да ми го кажеш.

Ан го погледна.

— Да, Дом, все още съм девствена.

Той трепна.

Тя вдигна глава. Молеше се само да не се изчерви.

— Виждаш, че въпреки твоята изневяра аз ти останах вярна.

Лицето му пребледня.

— Господи! Как само звучи.

— Звучи точно така, както си е. — Следващите думи излязоха сами от устата й. — Може би трябва да се върнеш в Лондон, при Марго Маршал.

Дом се сепна. Сетне присви очи и скръсти ръце.

— Марго Маршал.

— Прочутата френска актриса.

— Знам коя е.

— Надявам се.

— Въпросът е откъде ти, по дяволите, знаеш за нея?

— Как бих могла да не знам, след като през последните два месеца непрекъснато са ви виждали заедно?

— Но ти си далеч от Лондон. — Очите му святкаха гневно. — Кажи ми, Ан, откъде си толкова добре осведомена? Да не би да си наела шпиони? Да ме следят? Да ти докладват какво правя? Да не би личният ми живот да се е превърнал в нещо като хоби за теб?

— Не. Не се нуждая от шпиони. Не и когато се занимаваш с известни актриси.

— Разбирам. Ти си жена, която обича клюките. Жена, която дава ухо на клюките.

— Не е честно!

— Може би ти не си честна.

Погледите им се срещнаха.

— Отричаш ли, че имаш връзка с нея?

Дом изруга.

— Преди намирах твоя интерес към личния ми живот за забавен. Сега го намирам за крайно досаден.

— Тогава навярно би трябвало да запазиш живота си наистина личен? — подхвърли жлъчно Ан.

— Ревността ти е очевидна, Ан.

— Не ревнувам от една… една…

— Една актриса? — подсказа й Дом през смях.

— Една уличница! — почти изкрещя тя с пламнало лице. — Няма ли да признаеш, че тя е твоя любовница?

Смехът му замря. Очите му горяха.

— За теб тази тема е не само много опасна, Ан, но и много непристойна.

— Същото важи в много голяма степен и за теб самия. Въпреки че един ден ще бъдеш херцог, така че обществото ще търпи всичките ти простъпки — дори ако се перчиш с жени като Марго Маршал.

Той я погледна хладно.

— Виж, Ан, когато решиш да бъдеш наистина моя съпруга, в пълния смисъл на думата, тогава ще имаш право да ми задаваш такива въпроси. Но не и преди това.

— Е, това никога няма да стане — извика яростно Ан. — И няма нужда да задавам въпроси, защото вече знам отговорите.

— Ако продължаваш в същия дух, Ан, може да си помисля, че не просто ме ревнуваш — тихо каза Дом. — Звучиш ми като жена, която се чувства презряна и оскърбена… като влюбена жена.

— Не е вярно — запротестира Ан с някак твърде изтънял глас.

Усмивката му беше многозначителна.

— Разбирам. Е, поне започваме да си изясняваме някои неща.

Тя навлажни устни.

— Не те ревнувам от твоите жени. Не се чувствам презряна от теб. Аз съм тази, която те презира!

— Аз нямам жени. А и ти съвсем не се държиш презрително, когато се целуваме.

— Само защото ти си толкова опитен в тази област — извика Ан. Беше се задъхала.

Дом сви устни.

— Може би ми се иска да обогатя опита си, като се любя с теб.

Тя отстъпи назад.

— Запази с-си ц-целувките за твоята любовница.

— Може би ще го направя. Ако продължиш да ме отблъскваш.

Ан се вкамени. Но успя със сетни сили да свие рамене.

— Можеш да се виждаш с когото пожелаеш. И можеш да пръскаш целувките си — и всичко останало — където пожелаеш.

Той скръсти ръце и се облегна на стената, стъпил върху цветята.

— Колко щедро от твоя страна, Ан, да ми позволиш да водя личните си дела както намеря за добре.

— Друга на мое място можеше да не е толкова либерална — каза тя.