Виктор Пелевин - Шлемът на ужаса (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

Ariadna

Напразно се карате.

Organizm (-:

Жулистан — прилича на името на някаква малка, но крайно вредна държавица в самия център на оста на злото.

Ariadna

Между другото вече съм виждала тази дума — Жулистан.

Monstradamus

Къде?

Ariadna

Там, където задавах въпросите на джуджето. В архива.

Monstradamus

Нищо не си ни казвала за това.

Ariadna

Когато джуджето избяга, останах сама в архива. Отначало седях на масата в очакване да се върне. Но то така и не се появи. Тогава станах и се приближих до стелажите с папки, които покриваха стената. Там имаше най-различни неща. Показания на победени от Минотавъра врагове. Рапорти от разпити на Минотаври от други Минотаври. Имаше цял рафт с протоколи от очни ставки, които Минотаврите провеждали сами със себе си, наричаше се „Alone Together“. Вероятно са имали предвид рогата, нали? Но най-много папки имаше с отговори на така наречените вечни въпроси, подобни на тези, които задавахме ние с вас. Всичко бе старо, пожълтяло от времето и праха. Знаете ли как мирише изписана хартия, когато писалите на нея, вече са умрели?

Nutscracker

Запомни ли нещо?

Ariadna

При мен има цяла купчина листове от различни папки. Когато се събудих, ги намерих до отговорите на джуджето. Няма кой знае какво ново. Вечните въпроси не са станали по-умни — затова са и вечни.

Monstradamus

Прочети нещо.

Ariadna

Въпрос:

„Защо съществува съществуващото?“

Отговор:

„За да даде време на времето.“

Въпрос:

„Защо да се трупат толкова събития и същности, за да се даде време на времето, при положение, че то не съществува никъде, освен в шлема на ужаса?“

Отговор:

„Събитията и същностите също се трупат единствено в шлема на ужаса, така че, моля мадам и мосю да не се вълнуват.“

Какво друго… За лабиринт-сепаратора… „А кой…“ Така, ясно: „Кой също се създава там“ Няколко страници обзор на исторически хроники. Анализ на противоречията. Един текст гласи, че Минотавъра е архитект на лабиринта. Друг твърди, че лабиринтът е построен от осемнадесет хиляди Минотаври, разделени на две колони. Според трети колоните трябва да се разбират в преносен смисъл, а лабиринтът е създаден от два мисловни издатъка или полусфери, символизирани от рогата на бика. И така нататък. А накрая има няколко листа за този Жулистан. Те изглеждат съвсем различно, древни и обезцветени. На много от тях почти нищо не може да се разчете, толкова са стари. Изписани са със странен красив почерк. Това са преводи на надписи от жулистанските пещери. Самите надписи са унищожени отдавна заедно с пещерите, останали са само копия на копията. Преведени са единствено фрагменти. Понякога кратки и несвързани, понякога по-дълги. Да чета ли?

Monstradamus

Разбира се.

Ariadna

„Може да се започне с каквото и да е, без ни най-малко да се притесняваме…“

Monstradamus

Да се започне какво?

Ariadna

Май вече се притесняваш. Почакай, не е тази страница. Началото е тук: „Астерий — това е всичко, което е пред и вътре в нас, особено «пред» и “вътре". Нахълтвайки в ума, той симулира този свят както и собствения ни разсъдък с всички негови гласове, толкова убедително спорещи един с друг. Да разбереш това означава да видиш Астерий. Може да се започне с каквото ти да е, без ни най-малко безпокойство…"

UGLI 666

Извинявам се, но вместо да слушаме тази безсмислица, не е ли по-добре да помислим какво ще правим в реалния живот? Съвсем не ми харесаха ония думи за кръвта, която трябва да се пролее.

Ariadna

„Истинското тайно име на Астерий, което дава власт над него, е: Астерий, който е Ние. Маговете от древни времена години наред са изтривали последните букви от всички надписи, за да не може никой да разбере за какво става въпрос…“

UGLI 666

Губим ценно време.

Ariadna

Друг лист: „Човекът е подобен на дърво. Мислите в главата му са като песните на птиците в короната му. Колко птици трябва да запеят заедно, за да се появи това, което приемаме за себе си? И дървото всъщност има ли си собствена песен? Астерий е сътворен по същия образ…“

UGLI 666

Накарайте тази ненормалница да млъкне.

Ariadna

„Основната тайна на Астерий е, че той е напълно ненужен. Той е страж, който неподкупно пази онова, което сам е създал от онова, което е създал сам. Въпреки суровия му вид и величието на неговата отговорност, всичко създадено от него, включително и той самият, е чисто излишество, игра на ума, фалшива златна заврънкулка в края на бездната. Затова, когато в това нищо с богато украсена рамка изведнъж грозната необходимост започне властно да заявява себе си или започне непримирима борба за тържеството на истинските ценности, възниква зрелище, на което можеш да се смееш до сълзи, защото истината е, че всичко това от началото до края няма никаква връзка…“