Пол-Лу Сюлицер - Картел

— А Фийлдинг го нямаше…

— Нещо подобно на испано-мексиканска камериерка ме уведоми, че „el senor Fielding se fue a Italia. No se cuando volvera“ 17 17 Сеньор Филдинг замина за Италия. Не знам кога ще се върне (исп.). — Б.пр. . Зенаид, както е тръгнало, нашето разследване явно ще ни отнеме бог знае колко дни, ако не и седмици и дори месеци.

— Можете да си тръгнете, когато пожелаете, Алекс. Ти също, Лавиолет.

Дори и за миг не допусна, че ще я оставят сама. Алекс Дьошарм се задоволи да се усмихне. Колкото до Франсоа-Ксавие Лавиолет, той изобщо не я чу. Изтегнал се бе на леглото й с вида на човек, който възнамерява да прекара там нощта. Зенаид бе уморена. Отказа се от последното проучване, отнасящо се до четирите компании, участвали във финансирането на ПОП като оператори. Статутът им бе доста неясен. Няма да се оправим, ако някой не ни помогне. Марти Кан например.

Или оня глупак Лари.

Който рано или късно ще й се обади. Изобщо не се съмняваше в това. Веднага щом престане да се цупи, което можеше да отнеме от няколко часа до две седмици. Спомни си въпроса, зададен й преди малко от Алекс, който в момента й помагаше да измъкне сто и двайсетте килограма на Лавиолет от леглото и да ги положи в коридора на хотела. Пречеше ли някой умишлено на разследването им? Общо взето, бих предпочела да мога да отговоря утвърдително, помисли си тя. Това би означавало, че някъде в цялата тази афера все пак има нещо за скриване. А оттук и че имаме някакъв шанс.

— Дай ми поне една целувчица — примоли се Лавиолет, проснал се в цял ръст — гледката беше внушителна! — насред коридора.

Зенаид го целуна по челото и отскочи назад точно навреме, за да избегне мечешката му прегръдка.

Боб Сасия беше един от сътрудниците на Лодегър. Измежду най-добрите. От малтийски произход и ужасно късоглед. Огромни старомодни очила с рогови рамки закриваха почти цялото му лице. Говореше малко и най-вече по работа, пазейки пълно мълчание, що се отнася до семейството му и до личния му живот. Беше от първия екип на Макартър от времето, когато последният живееше още в Ню Йорк и се прехранваше предимно с приходите от собствената си кантора. Лодегър го получи в нещо като наследство и поради това се отнасяше с подозрение към него. Не от професионална гледна точка. Този изумителен, почти маниакално педантичен работохолик, надарен с енциклопедични познания, бе на пръв поглед безупречен. Но понякога Лодегър си мислеше, че Сасия нито за миг не е престанал да работи за Макартър. Че може би го информира. Друг път оставаше с убеждението, че дребният мълчалив Боб е просто агент на Ел Сикарио, натоварен със задачата да ги наблюдава — първо Макартър, а сега и него, Лодегър.

— Всичко е наред — каза Боб Сасия. — Най-напред се свързах, или наредих да се свържат, с всички лица, които са били замесени в аферата с „Обауита“. Някои от тях накарах да напуснат Ню Йорк; сезонът е напълно подходящ. Колкото до останалите, те са наясно какво трябва да отговорят на момичето и дали изобщо трябва да му отговорят. Подбрах хората, които ще отговарят на нея или на журналиста, както и онези, които ще откажат контакт с тях, и то по такъв начин, че тя да не останех убеждението, че се опитват да я избегнат. Ще заподозре нещо такова, разбира се, но няма да разполага с доказателства.

Имаше нещо, което успокояваше Лодегър по отношение на Сасия. Ставаше дума за една подробност от досието му: седем години по-рано, преди да бъде нает от Макартър, той бе удушил една жена. Или поне жената бе загинала при такива обстоятелства, че Сасия неминуемо щеше да бъде обвинен в убийство, ако не се бяха намесили онези, които по онова време все още не се наричаха Мравки-войници и които се бяха погрижили трупът да изчезне. В тази изключително благоприятна за шантаж операция Лодегър разпознаваше почерка на Себастиан Мюра (починал през 1984-та от рак), когото Милан беше заместил. Нямаше да се учуди, ако разбереше, че и други, че и мнозина други са били манипулирани по подобен начин. Най-забавното беше, че в действителност „удушената“ жена и до ден-днешен се радваше на чудесно здраве. Обикновено използуваше името Анджела, когато играеше тази роля.

— Помислихте ли за банките, Боб?

В големите късогледи очи на Сасия не се мярна дори и сянка на упрек. Като че ли би могъл да забрави нещо толкова важно!

— Журналистът е отишъл в банката на Уотър Стрийт под предлог, че прави репортаж. Не е постигнал абсолютно нищо, разбира се. Той, тя или пък техният хокеист могат преспокойно да посетят и останалите осем банки — навсякъде взехме необходимите мерки.