Пол-Лу Сюлицер - Картел

— Този Джоунс е сигурно много важна личност, щом може да контролира могъща организация като тази, за която споменахте.

— Той стана такава личност. Историята му е доста необичайна. В началото, а и допреди не повече от седем-осем години, Джоунс не беше в състояние да убие дори муха, нито пък да извърши и най-незначителната простъпка. А да не говорим за престъпление. Особено за такова отвратително престъпление, каквото е създаването на условия за изтравянето на милиони деца в света. През първите трийсет-трийсет и пет години от живота си Джоунс беше много мил и особено приятен човек. Както и невероятно умен, но или не го осъзнаваше напълно, или просто не можеше да намери практическо приложение на действително необичайния си интелект.

Гантри отново влезе в хола и се спря за момент пред малката масичка, върху която бе поставен портрет на писателя Греъм Грийн.

— После — по причина, за която се досещам — Джоунс изведнъж се поддаде на покварата. Неговата завидна интелигентност му позволи да си намери възможно най-доброто оправдание. Първо, за да приеме парите, които му се предлагаха, и, второ, за да даде воля на амбициите си. Той се възгордя; хареса му да дава все нови и нови доказателства за забележителните си способности; постави се в зависимост от хора, към които без съмнение изпитваше неописуемо презрение.

— Нещо като мазохизъм или що?

— Вероятно. А може би и защото вече предусещаше, че би могъл да си играе с тези хора, да ги манипулира така, както му е изгодно.

— И успя ли?

— Да. Благодарение най-вече на някои странични събития. Но може и да е предвидил, че рано или късно тези събития ще се разиграят. Според мен е анализирал безпогрешно скудоумната арогантност и жестокост на своите работодатели и е стигнал до заключението, че тя задължително ще ги доведе до катастрофа.

— И вие заложихте на успеха на Джоунс.

— Нямах друг избор. Това беше единственият ми шанс. Навремето хранех приятелски чувства към Джоунс. Вече няма и помен от тях. Презрение би било твърде слаба дума, за да изрази онова, което изпитвам към него. Ала въпреки всичко се надявах, че той ще успее. От това зависеше животът ми и преди всичко животът на хора, който за мен струва много повече от моя собствен.

— Изумителна история, наистина — подхвърли Макартър, изпитвайки неописуемо облекчение, че точно в този момент Гантри не го гледа. Цял беше плувнал в пот и му се гадеше. — И колко могъща е тази организация, която, както твърдите, Джоунс е поставил под свой контрол? Световният трафик на наркотици?

— Джоунс се занимава само с парите, предпочитайки да се преструва, че не знае откъде идват. По моему управлява най-малко петстотин милиарда долара. При това по такъв начин, че никой друг, освен него, не би могъл да се справи с механизмите, които е създал. Никой не би могъл нито да го наследи, нито да го измести. Той е неуязвим. Най-много да се изложи на риска да стане жертва на някоя чисто емоционална, безразсъдна и самоубийствена реакция на един или друг от хората, за които е работил, преди да си разменят ролите. Стигнах дори до предположението, че тези хора разполагат със свой личен Берия, със свой върховен екзекутор, нещо като идеалното оръжие.

— Когото Джоунс сигурно също е поставил под контрол?

— Да.

— Имате богато въображение, Джонатан.

Гантри поклати глава. Влезе в спалнята, където леглото бе вече подготвено за сън — часът беше единайсет и половина. И върху чиято възглавница камериерката-тай, тъй грациозна и неизменно усмихната, бе оставила както винаги кратка, трогателно мила поема и една орхидея.

— За Джоунс съществува една опасност, която, изглежда, пренебрегвате, Джонатан.

Гантри излезе от спалнята.

— Полицията ли, Мак? Всички полиции на света? Шейсет и седем нации сключиха нещо като пакт за борба срещу наркотрафика и преди всичко срещу прането на парите, идващи от дрогата. Наскоро седемте най-богати страни в света декларираха, че тази борба придобива първостепенно значение и важност. Какво мислите за това?

— Би трябвало да зададете този въпрос на Джоунс, след като е толкова интелигентен.

— Задавам го на вас — каза Гантри.

— Ще се опитам да ви отговоря колкото може по-изчерпателно, макар че, естествено, далеч не мога да се сравнявам с вашия Джоунс. Джонатан, имате ли представа за броя на трансакциите, регистрирани всяка година от CHIPS 52 52 Clearing House Interbank Payment System (англ.) — система на клирингова палата за междубанкови разплащания по електронен път (също и наименованието на организация със седалище в Ню Йорк, поддържаща тази система). — Б.пр. ?