Пол-Лу Сюлицер - Картел

Китаецът бе явно убеден, че целта му е Виетнам. Но не му зададе никакъв въпрос. Едно от нещата, които бе научил покрай общуването си с този слаб и мрачен мъж през трийсетте месеца, докато го използуваше като екзекутор, бе, че той е невероятно опасен — най-опасният, когото познаваше. А след четирийсет години, посветени на контрабандата на опиум и оръжие, Хау беше безспорно експерт в това отношение.

Ел Сикарио си тръгна пръв. Мина покрай четиримата телохранители, които се престориха на безкрайно заинтересовани от птичарника, и не го и погледнаха. Тръгна пеш обратно към Бенкулийн Стрийт, като дори самонадеяно забави крачка. Жегата и задухът го притесняваха не повече, отколкото студът в Орегон.

Трийсет и два часа по-рано, точно преди да отпътува за Малакския пролив, бе дал заповед за атака на личните си командоси, за чието съществуване не знаеше даже Милан.

Преторианската му гвардия, в известен смисъл. От едно напълно безобидно съобщение, очакващо го на сингапурското летище, на което, подобно на останалите пътници, се бе задоволил да хвърли привидно разсеян поглед, разбра, че набелязаните цели са почти постигнати. Заложниците се намираха под контрол: старият Ганьон, две от сестрите на Лавиолет, семейство Дьошарм (без бащата Алекс, който пътуваше някъде из Съединените щати под чуждо име), приятелката на Пат Хенеси (млада англичанка, която работеше в британското консулство в Сингапур), жената и синът на Антъни Биърдсли, капитанът на джонката, и още близки на други членове на екипажа. Общо трийсетина души.

Между тях се намираше и бащата на самия Гантри, заловен в Испания, в андалуското си имение. Всички отвличания бяха извършени за дванайсет часа и почти в един и същи час по средно универсално време. Нямаше съмнение, че Гантри бързо ще научи за тях; по всичко личеше, че е извънредно добре организиран. По принцип в девет сутринта на следващия ден Ел Сикарио би трябвало да се свърже лично с Гантри в убежището му в Саравак и да му продиктува условията за капитулацията. И Гантри нямаше да има друг избор, освен да дойде на срещата, подписвайки така собствената си смъртна присъда.

Именно такъв бе планът, от който Ел Сикарио току-що се бе отказал. Вече съжаляваше дори за това, че е взел заложници. Стигна дори дотам да обмисля дали да ги освободи, или чисто и просто да заповяда незабавно да ги избият, отдавайки предпочитанията си на втория вариант. Отложи вземането на решение за по-нататък. Нямаше защо да бърза.

Следващите часове посвети на подготовката на самотния си рейд. Свърза се с хората на Хау в Бруней и Саравак, до един китайци, и уточни подробностите и периметрите на помощта, която очакваше от тях. Те бяха най-многобройни в Бандар Сери Бегауан, в Бруней; четирима имаше в Кушинг, двама в Сибу и Белага и трима в Капит. Агентурната мрежа, която Хау бе изтъкал за четирийсет години в огромната китайска диаспора, се оказваше особено полезна. Без агентите му, Ел Сикарио несъмнено не би се решил да планира подобна атака. Те потвърдиха, че Гантри се намира все така в осмоъгълната си къща в Капит (Убиеца я бе видял на снимки, направени няколко месеца преди това). Там беше и канадката. Към двамата се бе присъединил малък екип, включващ Пат Хенеси, американо-китайката, Пийт Карстов, индиеца и хокеиста.

Уведомиха го също, че през последните два дни Гантри бил посетен от пет-шест души, отнесли със себе си някакви тайнствени пакети, каквито не носели на идване. Информацията озадачи Ел Сикарио. Кои биха могли да бъдат пратениците? Системата за международни съобщителни връзки в Сингапур функционираше безупречно. Ел Сикарио успя да се свърже с личния си щаб (нямащ нищо общо с този на Милан), и нареди да се предприеме незабавно разследване за установяване на самоличността на непознатите, които би трябвало (елементарна, но напълно приемлива хипотеза) да са заминали от някое от международните летища в близост до Саравак, Бруней, Сингапур, Куала Лумпур или Джакарта.

Последното съобщение, което получи, го накара да се усмихне. За сутринта на следващия ден Гантри бе планирал нещо като екскурзия с пирога нагоре по Ражанг, по посока на планината Хоуз.

Ел Сикарио се наведе над щабните си карти. Предстоящият рейд се очертаваше да бъде много по-забавен, отколкото се надяваше. За кой ли път, въоръжен до зъби, щеше да поеме през джунглата на смъртоносен лов.

Свърза се отново с Мексико и продиктува координатите на тактическите си помощници в Кушинг, Капит и останалите населени пунктове, които щяха да му препредават съобщенията. Щеше да ги приема или по бордовата радиостанция на хеликоптера, или по другата, преносимата, която възнамеряваше да вземе със себе си. „Установете самоличността на петимата пратеници“. И, естествено, поиска да бъде уведомяван и за най-незначителното движение на Гантри.