Виктор Пелевин: Гръцки вариант

Сред московските банкери Вадик Кудрявцев, основател и президент на съвета на директорите на „Арго-банк“, беше като врана с ослепително бял цвят. Първо, той бе дошъл на финансовото поле на обновена Русия не от комсомола, както повечето нормални хора, а от една доста далечна област — театъра, където бе успял да поработи като актьор. Второ, той беше просто неприлично образован в културно отношение. Неговата референтка Таня обичаше да казва на грамотните клиенти:

— Може би знаете — има един поет Манделщам. И така, в едно стихотворение той е написал: „Безсъница, Омир, опънати платна — прочетох корабния списък до средата…“ Значи, това е от „Илиада“, за древногръцкия флот в Средиземно море. Манделщам стигнал само до средата, а Вадим Степанович го е прочел този списък до самия край. Можете ли да си представите?

Особено силно поразиха тези думи един готов на всичко филолог, който просеше от „Арго-банк“ кредити (той искаше да издаде осемтомник с комикси по мотиви от античната класика, а после през флорентинските цикли плавно да премине към руските приказки). Като изслуша разказа на Таня, той незабавно се просълзи и си спомни как Брюсов съветвал младия Манделщам да зареже поезията и да се заеме с търговия, но той се оправдал с недостатъчни способности. По мнението на филолога тези два сюжета, поставени един до друг, убедително доказваха първенството на банковото дело сред изящните изкуства; филологът се кълнеше да напише за това безплатна статия, но въпреки това не му дадоха кредит. Дори и най-изисканото ласкателство не можеше да застави Вадик Кудрявцев да започне бизнес с такъв нещастник — преди всичко той беше прагматик.

Прагматизмът, съчетан с познаване на системата на Станиславски, му помогна да се удържи в инферналния свят на руския бизнес. От професионална гледна точка Кудрявцев беше универсален. Той владееше английския език, понятията и брокерските жестове — в тази област той импровизираше, но винаги без грешка. Той умееше да гледа със стъклените очи на човек, знаещ висши държавни тайни, и беше неуморим участник в елитните банкови оргии в Банкок, където се установяват най-важните делови контакти. Той можеше, поемайки два литра водка „абсолют“, дълго да се пари в банята със строгите побелели мъже от алуминиево-космополитичните или газово-славянофилските сфери, след което безупречно описваше с розовия си „линкълн“ завоите на Рубльовското шосе със сто километра в час.

Заедно с това Кудрявцев беше човек с явни странности. Той не бе неравнодушен към нищо антично — при това до такава степен, че мнозина го подозираха в леко побъркване (очевидно затова и блудният философ бе решил да се обърне към него за кредит). Казваха, че това кривване станало с него още при работата в театъра, по време на пробите за ролята на втори пасивен сфинкс в гениалния „Едип цар“ на Роман Виктюк. В това е трудно да се повярва — като актьор Кудрявцев беше слабо известен и едва ли би могъл да заинтересува майстора. Най-вероятно този слух беше пуснат от имиджмейкъра, когато върху Кудрявцев вече падаха светлините и искрите на съвсем друга сцена.

Но очевидно все пак в миналото му наистина се криеше някаква тайна, някакъв изтласкан ужас, свързан с древния свят. Дори названието на банката му ни кара да си спомним за кораба, на който предприемачът от Тесалия плавал кога по вълнен, кога по цигарен бизнес. Наистина имаше и друга версия — според нея думата „арго“ в названието на банката се използваше в смисъла на „жаргон“. Причината за нея беше това, че Кудрявцев, дочул някъде в Америка нещо за мултикултурализма, активно се бе заел с търсене на така наречената identity и в резултат лично обогати руския език с термина „бандир“, съвместяващ значенията на думите „банкер“ и „бандит“. А дребните сътрудници на банката уверяваха, че причината е още по-проста — Кудрявцев бе започнал бизнеса си на развалините на „Агробанк“, и за нова табела нямало средства. Затова той просто заповядал да сменят местата на двете букви, като заедно с това прикрил мрачно чернеещия в предишното название гроб.

На работното бюро на Кудрявцев винаги лежаха разкошни издания на Бродски и Каласо с множество пъхнати в тях листчета, а в ъглите на кабинета стояха истински антични статуи, купени в Петербург за луди пари — Амур и Галатея, седемнайсет века протягащи ръце помежду си, и император Филип Арабин с изрязана на челото хунска ругатня. Казваха, че представители на фонда Сорос се опитали да купят мраморния Филип за огромна сума, но Кудрявцев отказал.