Виктор Пелевин - Гръцки вариант

За пет минути всичко свърши. Кудрявцев, прикован към стената със стрела, шепнеше нещо в предсмъртно бълнуване, и от изкривената му уста върху мраморния под капеше тъмна кръв. Бяха загинали всички освен укрилия се зад арфата Семьон Подмосковний и загубилата съзнание Таня.

Идвайки на себе си, тя видя множество хора в униформи и без, сновящи между труповете. Почти всички, размахвайки разперени пръсти във въздуха, говореха по мобилни телефони, и не й обръщаха никакво внимание. Ставайки от трона си, тя като сомнамбул мина между локвите кръв, излезе от хотела и бавно тръгна по улиците. Дойде на себе си чак на крайбрежната улица. Хората, вървящи наоколо, бяха заети със свои работи и никой не обръщаше внимание на странните й дрехи. Сякаш опитвайки да си спомни нещо, тя се огледа наоколо и изведнъж видя на няколко крачки от себе си същия този човек с гладиаторски шлем. Тя изпищя, дръпна се назад и гърбът й опря в парапета над реката.

— Не се приближавай — извика тя, — ще се хвърля в реката! Помощ!

Разбира се, никой не тръгна да тича на помощ. Човекът свали шлема от главата си и го хвърли на асфалта. Пак там полетяха празният колчан и лъкът. В лицето непознатият приличаше малко на чеченеца Аслан Масхадов, само че изглеждаше по-добър. Усмихвайки се, той направи крачка към Таня, и без да съобразява какво прави, тя се прехвърли през парапета и се вряза в студената и твърда повърхност на водата.

Първото, което усети, като изплува, беше отвратителният вкус на бензин в устата. Човекът с черния потник не се виждаше на улицата. Таня усети, че съвсем близо до нея под водата се движи едро тяло, а после точно до нея се вдигна фонтан от мътни капки, и над повърхността се появи бяла глава на бик с красиви бадемовидни очи — съвсем същите като на непознатия от крайбрежната улица.

— Извинявайте, вие случайно не сте ли Европа? — попита игриво бикът с познатия от „Метропол“ глух глас.

— Европа, Европа — каза Таня, плюейки вода. — А ти самият кой си?

— Зевс — отвърна просто белият бик.

— Кой? — не разбра Таня.

Бикът хвърли поглед на странните кръстове със сложна форма и с някакви полумесеци, плаващи над парапета на улицата, и примига.

— Е, Зевс Серапис, ако искате по-ясно. Нали вие сама ме извикахте.

Таня усети, че повече няма сили да се държи на повърхността — натежалият пеплум я теглаше към дъното, и все по-трудно беше да загребва в мазутната каша. Тя вдигна очи — в чистото синьо небе сияеше бялото и някак много древно слънце. Главата на бика се приближи към нея, тя почувства слабия мирис на мускус, и ръцете й сами обхванаха мощната шия.

— Така е идеално — каза бикът. — А сега се качете на гърба ми. По малко, по малко… Ето така…

© Виктор Пелевин

© 1997 Иван Попов, превод от руски

Виктор Пелевин

Източник: [[http://underpear.gyuvetch.bg|Подкрушието]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1811]

Последна редакция: 2007-02-13 15:59:04

Превод на епиграфа:

„Нет правды на земле,

но нет ее и выше.“

Тютчев

Град в Афганистан.

Украшение за глава от руска женска национална носия.